Данните от Националното представително проучване на честотата на най-разпространените ендокринни заболявания и състоянието на витамин D сред населението над половината от хората у нас изпитват недостиг на слънчевия витамин.

Проучването е осъществено от Българското дружество по ендокринология и в него са участвали 2032 души от 10 български града (София, Стара Загора, Сливен, Добрич, Русе, Троян, Монтана, Видин, Благоевград, Сандански) и прилежащите към тях малки градове и села.

Данните за състоянието на витамин D са особено любопитни, тъй като подобно измерване на нивото му сред популацията се прави за първи път в България, а резултатите показват недостатъчност при близо 76 % от изследваните хора. При 21% от тях е установен дефицит – тежко намаление на нивото на витамин D. Най-висок е процентът при възрастните хора (над 60 год) – 25%, следван от хората в средна възраст – 21 % от изследваните.

Дефицит на витамин D се наблюдава и близо два пъти повече сред жителите на градовете, в сравнение с тези в селата – съответно при 23% и 12% от изследваните от хора.

Подобно съотношение се наблюдава и по отношение на жените и мъжете – дефицит на витамин D се наблюдва при 27% от изследваните жени и при 15% от мъжете.
„Подобна тревожна статистика се наблюдава не само у нас, но и в държавите от Европейския съюз и повечето развити страни. В голяма част от тях тепърва започва да се обръща внимание на проблема с недостига на витамин D и да се предприемат съответните мерки“, заяви д-р Александър Шинков, главен асистент в Клиниката по тиреоидни, метаболитни и костни заболявания към УСБАЛЕ „Ак. Иван Пенчев”.

Витамин D е хормон, който има отношение към здравината на костите, мускулния тонус и сила, риска от падания и фрактури. Освен това, много проучвания, които се правят в последните години сочат, че когато нивото на  витамин D в организма е дотатъчно, се наблюдават значително по-малко симптоми на простуда или грип (т.е. децата и възрастните боледуват в пъти по-рядко). Предполага се, че витамин D има отношение и към регулацията на повечето клетки в организма. Съществуват данни, че при хора с ниско ниво на витамин D се наблюдава по - висока честота на някои видове карциноми (на млечната жлеза, простатата, дебелото черво) и съответно по-висока смъртност от тях. Хората с недостиг на витамин D по–често развиват захарен диабет тип 2, множествена склероза, повишено кръвно налягане и сърдечно–съдови заболявания (атеросклероза), депресии.

При хората витамин D се образува предимно в кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина. Продукцията му се влияе от годишните сезони, продължителността на експозицията на слънчевите лъчи, употребата на слънцезащитни средства,  кожната пигментация, хранителните навици и др.

Препоръчително е хората с недостиг или дефицит да приемат допълнително витамин D3 – под формата на капки например. Витамин D би могъл да се приема и с храната, но съдържанието му в повечето храни е оскъдно. Основен източник са тлъстите риби (сьомга, в по-малка степен сардина, скумрия и други), но те съвсем не са масова храна в България. Друг източник са гъбите и в по-малка степен яйцата. При дневни нужди от 800 – 1000 и повече единици, чрез храната може да се набавят само около 100 единици дневно.

„В някои страни (САЩ например) основни хранителни продукти се обогатяват допълнително с витамин D, за да се осигури редовния му прием от населението“, допълни д-р Шинков.

Вече доста лаборатории  в нашата страна изследват нивата на витамин D чрез взимане на кръв, така че всеки би могъл да разбере своето състояние или това на детето си. При всички случаи това трябва да става по лекарска препоръка, тъй като се спазват определени условия. Интерпретацията на резултатите също е работа на лекаря – обикновено общопрактикуващ лекар или специалист ендокринолог.

Лекарите от Българското дружество по ендокринология са изследвали и разпространението на най-честите ендокринни заболявания у нас. Диабет е установен при 9,6% от изследваното население. При 10,7% от хората, участвали в проуването, е установена намалена фунцкия на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), а при 3,9% - повишена фунцкия на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм).