Едва отдъхнали след дългата и мразовита зима, до нас започнаха да достигат какви ли не стряскащи прогнози за предстоящото лято.

Не стига студът, който брахме, ами изглежда и силната жега няма да ни се размине. 

От няколко метеорологични института изтече информация, че Балканите ще бъдат една от най-горещите точки в Европа. Картинката беше обогатена и от народните суеверия, които твърдят, че след студена зима следва знойно лято. Това стана повод да потърсим мнението на специалистите от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Доколко може да вярваме на тези прогнози и слухове, попитахме доц. Илиан Господинов.

„Няма пряка връзка между много студена зима и много горещо лято. Не може да се каже такова нещо. Естествено не е изключено и да се случи, но подобна закономерност не съществува”, опроверга единия от слуховете експертът. „Освен това независимо от ниските температури, които преживяхме особено през февруари, те не са нещо необичайно за нашите географски ширини. В средата на ХХ век е имало много мразовити зимни сезони. Последните 20 години такава зима се е случвала по-рядко, но това не я прави необичайна. Хората имат склонност да правят оценка на сезоните спрямо това, което помнят и познават, а 20 години е доста дълъг период”, продължава доц. Господинов.

Относно сезонните прогнози се оказа, че са нещо сравнително ново и все още недостатъчно изучено. Развива се по-интензивно през последните 15 години. „Това не е класическа прогноза на времето по начина, по който сме свикнали да я следим. Прави се въз основа на данните от един дълъг период от време, да речем последните 30 години. Определят се средните сезонни температури и средните количества сезонни валежи. В един такъв период се случват и студени, и горещи, и нормални сезони, както и с малки, големи или средни количества валежи. Така можем да определим кои количества са нормални, големи или малки. Също така при какви средни сезонни температури определяме лятото като топло, хладно или нормално. Трите категории при какви температурни граници се случват. Топло, хладно или студено лято. Мокро, сухо или нормално лято. Можем да кажем с еднаква вероятност, че лятото може да бъде или едното, или другото”, пояснява Илиан Господинов.

Климатичните структури, които помагат на специалистите да прогнозират времето в краткосрочен план – за следващите няколко дни, са различните циклони, антициклони и фронтове. Или това са структури, които имат мащаб от няколко десетки до няколко стотин километра и се развиват около България. Когато обаче става въпрос за сезонна прогноза, се взимат под внимание структури в земната климатична система в сравнително големи мащаби. Те включват океаните, атмосферата, земната повърхност на континентите. Тези фактори помагат на специалистите да предвидят до известна степен как те биха се отразили върху времето, но все още са много слабо изучени. Това е по силите само на големите метеорологични центрове, които в света не са особено много.

-brr-

Те експлоатират модели на земната климатична система и дават сравнително обективни прогнози за следващите един-два сезона, за няколко месеца напред. За съжаление възниква следният проблем. Европа е в умерените ширини, а тези прогнози имат по-голяма успеваемост в тропиците. Там времето се развива по-стандартно и е по-лесно прогнозируемо. В Европа е по-трудно да се каже нещо конкретно за предстоящия сезон поради спецификата на нейната климатична система. Сезонът, който по-лесно се прогнозира на Стария континент, е зимата. Тогава процесите, които се развиват, са по-стандартни.

„При нас няма един основен климатичен фактор (както е в Тихия океан за тропиците), а се комбинират няколко, които си взаимодействат по доста сложен начин, който в момента е в процес на изучаване. Главно поради интереса от страна на гражданите се правят подобни прогнози, но трябва да се има предвид, че на тях не може да се разчита на сто процента. Ние публикуваме на нашия сайт прогнозата за предстоящия сезон и към нея таблица с успеваемостта от миналата година. Например за миналото лято тя се оказа доста добра, но в това няма гаранция, че сегашната също ще е”, продължава събеседникът ни.

Дали в резултат на глобалното затопляне или поради променливото естество на климата, в България през последните 30 години се наблюдава едно повишаване на средната годишна температура. Пикът е 2007 г., когато е било най-топло, и то най-вече заради топлата зима. Средните годишни температури в големите населени места у нас са между 11-15 градуса.  
Съвсем естествено за лятото в България е да има поредица от дни или седмица, в които термометрите да показват температури над 35 градуса. Това е нещо съвсем нормално и не може да определи сезона като горещ. Подобни дни може да има и в хладно лято.

„Опитваме се да прогнозираме какви средни температури можем да очакваме през идния сезон. Дали относително топло лято или относително студено. Както и цялото количество валежи, което ще падне в периода 1 юни - 31 август. Дали ще бъде по-скоро малко или по-скоро голямо, или нещо средно”, пояснява доц. Господинов.

Какво все пак можем да очакваме през идния летен сезон?
„Повечето модели показват, че можем да очакваме едно относително топло лято или с температури, близки до нормалните. Малко вероятно е лятото да е студено. Очакваме валежите да са по-скоро близки до нормалните. Това ще го направи подобно на миналото лято като цяло. Нормално количество валежи може да значи един сух и един мокър месец например”, прогнозира експертът.

Когато се очаква относително топло лято, вероятността да има по-дълги периоди с много високи температури е по-голяма. Средноклиматично юни е един дъждовен месец, тъй като през него се извършват множество пролетни процеси. Следобедните дъждове в разгара на лятото са нещо съвсем обичайно и е твърде възможно и тази година да ни разхлаждат. Количеството валежи се определя средно за цялата страна. Нормалното количество обаче може да означава, че на дадени места ще е по-влажно, отколкото на други. Като цяло синоптиците не очакват масови потопи из страната или пък суша.

Прогнозата на времето е прогноза на вероятностите. Колко е по-вероятно да е относително топло или относително студено. Това се опитват синоптиците да предвидят. На интернет страницата си Институтът по метеорология и хидрология дава детайлна информация за времето за предстоящите три месеца. В края на месец май там ще можете да намерите по-точна и достоверна прогноза за юни, юли и август.