Интервю с д-р Румяна Маринова, педиатър от Бургас, за имунната система на децата.

Д-р Маринова, имате дълъг опит с пробиотиците, в какви посоки ги прилагате?
Първо - като основно терапевтично средство, допълнение към обичайните препарати при дисбактериоза, задължително при лечение с антибиотици. Понякога, особено при летните храносмилателни разстройства, които са най-вече вирусни, постигам резултат и само с пробиотик и съм много доволна. Дори и при диарии от бактериален произход, когато са в по-лека форма и с начални симптоми, може да има резултат без прилагане на антибиотик.

Спряла съм се на два-три пробиотични продукта, в чиито качества съм убедена. А те зависят от технологията на производство – т.е. дали са живи „добрите” бактерии. Защото определението за пробиотик през последните 25 години, откакто тези продукти навлизат, е „живо микробно допълнение към храната, подобряващо състоянието на чревната микрофлора”. Водещото е живото микробно число. Не всеки продукт, кръстен пробиотик, отговаря на това условие.

На каква възраст детето има нужда и полза от добър пробиотик?
Напоследък наблюдавам, че много бързо неонатолозите захранват с адаптирани млека децата, преди да е тръгнала кърмата на майката. А храносмилателният тракт на новороденото е абсолютно стерилен – и дори да няма още кърма, то веднага трябва да се сложи на гърдата, защото пробиотиците, които засилват храносмилателния тракт, най-вече бифидобактериите, не са в кърмата, а са по ареолата на гърдата. Така даването на адаптирано мляко, казеин, без пробиотици, които, образно казано, тампонират лигавицата и я предпазват, включително и от алергените на адаптираните млека, е предпоставка при липсата на пробиотична среда в червата на новороденото да предизвикаме проникването на големи протеинови молекули.

Те в крайна сметка са алергени. Така че, и в много страни на Запад това е практика, детето се слага на гърдата и докато дойде кърмата, не му се дава адаптирано мляко – дори 3-4 дни. Не трябва да се избързва с включването на адаптираните млека. Затова някои фирми вече произвеждат такива млека с добавени пробиотици – макар да не е толкова добро, колкото естествения начин, но все пак е нещо. Рандомизирани проучвания показват, че освен превенция на запек и разстройство намаляват и риска от развитие на алергия.

Кога най-рано могат да се дават пробиотици като профилактика?
Още от третия ден след раждането. Препоръчваме ги изобщо за нормализиране на физиологията на храносмилателния тракт, което при децата е проблем. Пак опираме до адаптираните млека, които водят нерядко до запек - точно в борбата с него при децата пробиотикът според мен е много по-добро и физиологично средство. Превенцията е важна за поддържане на храносмилането и особено за алергиите към кравето мляко.

При бебетата до една година живите пробиотици според мен дори би трябвало да се въведат като задължителна профилактика. Защото играят роля за цялостния имунитет на организма, подходящо е и заради ваксините, които носят следи от обработката по химически път и отварят пробойни, през които може всякакъв алерген да проникне – защото чревната площ е огромна. Аз лично препоръчвам на майките задължително да започват пробиотична профилактика. Един от доказаните добри пробиотици, който постига ефект в червата, е Лакто-4.

Какви са основните грешки в храненето, които увреждат чревната микрофлора?
След ранното захранване с адаптирани млека следващата грешка е ранното даване на сокове, пюрета, които унищожават пробиотичната среда, защото я подкиселяват. Захранването трябва да става след 6-ия месец, да се използват биологично чисти продукти, което е малко трудно в наши условия, но не е невъзможно. Трябва да се започне с алкализираща храна – т.е. със зеленчукови, а не с плодови пюрета, и да се стимулира по този начин образуването на ензимите. Защото киселата среда, от една страна, понижава нивото на ензимите, от друга – нарушава перисталтиката, често се получава повръщане.

Има ли специални препоръки при приемане на пробиотик?
Пробиотикът не трябва да се взима едновременно с антибиотика, защото антибиотикът унищожава заедно с вредните и полезните бактерии. Трябва да има часове разлика. И след спиране на антибиотичното лечение пробиотик трябва да се дава още поне седмица. Няма никакви противопоказания за приемане на пробиотици. При всяка вирусна инфекция, която по принцип засяга всички лигавици – не само на носа, гърлото, но и на храносмилателния тракт, - задължително изписвам пробиотик.

----------------------------------------------
За контакт с д-р Румяна Маринова:
dr.rumiana_marrinova@abv.bg