Публикация

Когато детето „връща” храна...

Една от най-честите причини за посещение при гастроентеролог от кърмачетата и малките деца е връщането (повръщането) на различни количества мляко или храна след нахранване.


При най-малките изтичането на известно количество мляко от устния ъгъл се приема за нормално и отразява физиологичната незрялост на сфинктера, който трябва да гарантира задържането на храната в стомаха.

Понякога връщането на стомашно съдържимо към хранопровода в първите месеци от живота може да бъде повече от 30 пъти дневно, като не всеки път върнатото количество достига чак до устната кухина. Различни проучвания показват повече от 4 регургитации (връщания) дневно при 67% от здравите кърмачета. Честотата на този проблем намалява с израстването на детето и е нещо необичайно за децата над 18-месечна възраст, казва доц. Христо Желев от Клиниката по детска гастроентерология към университетската педиатрична болница в София.

При децата под година и половина не са необходими допълнителни изследвания, нито лечение при физиологичната регургитация. В случай че повръщането продължи и след 18-месечна възраст или е прекалено драстично, лекарят може да назначи някои специализирани изследвания, за да се установи има ли гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) или друг специфичен здравословен проблем. Проявите на ГЕРБ са многообразни и зависят от възрастта на детето.

За кърмачетата основно това са повръщанията, които понякога имат експлозивен характер. Родителите трябва да търсят специализирана помощ, когато всекидневните повръщания са съпроводени с лошо наддаване на тегло, наличие на кръв в повърнатото, отказ от хранене, трудности и неспокойствие при преглъщане, съпътстващи симптоми от страна на дихателната система, като нощна кашлица или трудно поддаваща се на лечение астма.

При по-големите деца проявите на ГЕРБ са идентични с тези на възрастните - чувство на болка и „парене” зад гръдната кост и в горната част на корема, кисел вкус в гърлото и устата.

Причини за гастроезофагеалния рефлукс могат да бъдат промени в тонуса (слабост) на сфинктера между хранопровода и стомаха, някои анатомични дефекти, нарушени физиологични движения на хранопровода, забавено време на изпразване на стомаха.

-brr-

Според доц. Желев хроничното повръщане в ранната възраст може да се дължи и на алергия към белтъка на прясното мляко. За да се установи дали това е причината, на бебето в продължение на 2 седмици може да се дава хуманизирано мляко с хипоалергенна формула, за да се отчете има ли ефект върху повръщането.

Понякога детските гастроентеролози назначават рентгеново изследване с предварителен прием през устата на контрастно вещество – т.нар. бариева каша. Родителите не бива да се притесняват от това изследване, защото съвременните рентгенови апарати дават съвсем ниско облъчване. По-стресиращо за семейството обикновено е гастроскопското изследване, при което с тънка тръба, въведена през устата, се оглеждат хранопроводът, стомахът и дванадесетопръстникът.

Това е много информативен метод, който при малките се прилага под краткотрайна упойка. Има и други, по-специализирани изследвания, но необходимостта от тях се преценява единствено от специалистите.

Първата крачка в лечението на ГЕРБ е промяна в начина на живот. Един от методите е повдигане на леглото откъм главата с 300, за да се намали чисто физически възможността стомашното съдържимо да се връща към устата.

За по-големите деца едновременно с това се препоръчва по-ранна вечеря с прием на лека храна. Тя трябва да е по-гъста, за да може по-трудно да се връща нагоре. За кърмачета има голям набор от антирефлуксни („AR”) храни, които имат повишена гъстота. Не се препоръчват кисели храни - цитрусови плодове, газирани напитки, домати, шоколад.

По отношение на медикаментозното лечение на ГЕРБ то трябва задължително да е предписано от лекар, който да определи дозировките и да проследява детето. Най-често се използват т.нар. прокинетици – лекарства, които усилват физиологичната перисталтика на храносмилателните органи в правилната посока, и антиацидни (намаляващи киселинността в стомаха) лекарства. При по-сериозни анатомични аномалии понякога се налага и оперативно лечение.

Коментари