Наскоро се появи новината, че в Израел приемат закон срещу твърде слабите манекенки с надеждата по този начин да се намали процентът на страдащите от хранителни разстройства.

Модната индустрия заедно с наложените от нея стереотипи за красота и привлекателност бе набедена като основен виновник за разпространението на анорексията сред младите момичета.

Всъщност сред манекенките тя не е нещо непознато, но проблемът е, че много девойки в желанието си да подражават на идолите си от модните подиуми стават жертва на коварната болест. Интересно дали преди векове, когато на почит са били закръглените и пищни женски форми, е имало страдащи от анорексия?

Дали наистина основният проблем е в налагането на Барби мерките (учени изчислиха, че ако тя не бе кукла, то със сигурност би била анорексичка)? Не можем да бъдем сигурни в това, но по-важно е, че проблемът днес става все по-тревожен.

Анорексията е болест на психическа основа, която причинява сериозни здравословни проблеми и на целия организъм. Характеризира се със загуба на телесно тегло, като това не означава, че всеки прекалено слаб човек страда от заболяването. Когато обаче индексът на телесната маса достигне 18,5 и по-надолу, то това е признак за проблем. Анорексичките не харесват външния си вид и подлагат тялото си на изтощителен глад и физическо натоварване.

Как проблем, който съществува в главата ти, може да доведе до такива сериозни физически последствия, обясниха Марина Любомирова и Полина Гергинова от Сдружение за психично здраве „Вега”. Те са част от екипа, който преди 4 години се събира и създава сдружението, осъзнавайки колко малко хората у нас са информирани за тези проблеми и за нуждата от специалисти, към които да се обърнат.

Трудно е да се каже какви са причините за възникване на заболяването, но подражаването на модните икони е само част от тях. „Вярно е, че всяко момиче се старае да прилича на моделите от списанията, но за да се стигне до проблем, обикновено става въпрос за някакъв дефицит в общуването със семейството и средата”, казва Марина.

Отношението на детето с човека, който го е отгледал (било то майка, баща, баба и др.), играе огромна роля за това как то ще погледне в даден момент на себе си.

В годините на съзряване е много важна опората на семейството, а отбягването на трудните въпроси не е добра идея. „Много често това са момичета от семейства, в които не се говори кой как се чувства или се дискутират само негативните емоции. Трудно се споделя кой на кого е ядосан и защо.

Обикновено само се отреагира със скандали, но не се достига до същността на проблема. В такива семейства децата израстват затворени. Трудно им е да говорят за чувствата си, почват да изпитват страх да не бъдат изоставени от семействата си, да не им се разсърдят и прочие”, продължава Марина Любомирова.

През цялото време говорим предимно за девойки и това е така, защото жертви на анорексията в 80-90 процента от случаите са представителки на нежния пол. Най-вече подрастващи. Възможно е обаче да се случи и в по-напреднала възраст. В България не съществува точна статистика за броя на заболелите, тъй като семействата на много от тях дори не подозират за това.

-brr-

По груби сметки едно момиче на всеки 250 във възрастта между 12 и 18 години (най-високата рискова група) може да се разболее от анорексия. Не е известно и каква част от тях успяват да се излекуват напълно и да се върнат към нормалния си начин на живот.

Изключително важно е близките и родителите на болния да обърнат внимание и да потърсят помощ. Да не си затварят очите пред проблема и да смятат, че той ще отшуми от само себе си. Лечението е трудно и дълго. В много случаи за съжаление изходът е фатален.

Именно за това бият тревога нашите събеседнички и споделят някои от симптомите, които да ни подскажат за болестта. „Загуба на повече от 15% от изходното тегло, и то само в рамките на няколко месеца, и продължаващо слабеене.

Изключителна ангажираност към външния вид. Настроението на жената се определя от количеството храна – ако се е хранила твърде оскъдно, то тя е много доволна и обратното. Да се чувства виновна и потисната, и то дни наред. Това е един сигурен показател, че става въпрос за анорексия”, споделя Полина Гергинова.

Започват да настъпват изменения и във външния вид - измършавялост, тенът на кожата става по-светъл. Стига се до загуба на менструация, косопад, дехидратация, сърдечно-съдови нарушения, болки в гърдите, задъхване, ниско кръвно налягане и още много други увреждания. Макар заболяването да е на психична основа, лечението му е комплексно. Извършва се паралелно от лекар и психотерапевт. 

Казват, че бивш анорексик няма. Обременеността остава за цял живот. Не бива да се очаква радикална промяна – обилно хранене и неангажираност към външния вид. „Когато се работи с екип от специалисти и има клиники, в които момичетата да се лекуват заедно, ефектът, освен че е по-бърз, може и да се задържи за цял живот”, смята Полина Гергинова.

Тъжни са историите на болните от анорексия момичета. Трудно говорят за проблема. Общото в историите им е някакъв преживян драматичен момент още в най-ранна крехка възраст. Дали любовно разочарование или нанесена обида относно външния вид.

За съжаление често не си даваме сметка или просто не се замисляме, че едно най-обикновено подмятане от сорта на „Ей, дебелано!” може да отключи нещо в психиката с изключително неприятни и трайни последствия.

Затова е добре да се въздържаме от подобни коментари, за да не станем, без да искаме, виновни за нечие нещастие. Всеки иска да изглежда добре и да се чувства добре в кожата си, но не бива в това си желание да изпадаме в крайности, които могат да ни струват живота.