Щитовидната жлеза е „главен регулатор“ на метаболизма и играе ключова роля за нашето здраве.

Тя е малък, подобен на пеперуда орган, разположен в предната част на шията, който произвежда т. нар. тиреоидни хормони, жизнено важни за обмяната на веществата, растежа и развитието на организма.

Тиреоидните хормони съдържат йод и са от основно значение за човешкото здраве.

Йодът от своя страна постъпва в организма с храната и водата и посредством  каскада от преобразувания участва във формирането на хормоните на щитовидната жлеза - тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).

Малки промени в структурата или функцията на щитовидната жлеза могат да доведат до големи поражения на други органи и системи – сърдечно-съдова система, гастроинтестинален тракт, полова система, нервно-психически проблеми и др. Тези заболявания са хронични и нелекувани навреме могат да доведат до тежки сърдечно-съдови заболявания (аритмии, артериална хипертония, атеросклероза, стенокардия, миокарден инфаркт), безплодие, спонтанни аборти.

Не всяко заболяване на щитовидната жлеза има видими симптоми и от съществено значение е хората да знаят какви признаци да търсят, за да се обърнат своевременно към ендокринолог.
Нарушенията в нормалната функция на щитовидната жлеза могат да бъдат ефективно лекувани. От съществено значение са ранното диагностициране и редовната профилактика.


Сърцето е една от основните прицелни цели на тирeоидните хормони. Сърцето реагира незабавно на всяко нарушение на функциите на щитовидната жлеза.

Повишаването на нивата на тиреоидните хормони ускорява метаболизма. Свръхактивността на жлезата води до поява на гръдна болка и сърцебиене. Тя кара сърцето да бие по-бързо (често над 100 удара в минута); можете да получите и сърдечна аритимия, криеща опасност от усложнения. Тя също така води до повишаване на артериалното налягане и до голяма разлика между систолно и диастолно налягане.

Намалената активност на щитовидната жлеза забавя метаболизма. Това кара сърцето на човек да бие прекалено бавно или неравномерно, да „прескача” поради пропуснати или допълнителни удари. В резултат на това човек може да получи намаляване на притока на кислород и хранителни вещества до органите и тъканите.

Високото артериално налягане е друг резултат от понижената активност на щитовидната жлеза и рисков фактор за сърдечна атака и инсулт.

Всички тези ефекти повишават риска от сърдечна атака, сърдечна недостатъчност и развитие на атеросклероза.

Според Американската асоциация по щитовидната жлеза понижената активност не само причинява симптоми, а може и да влоши други съпътстващи състояния. Симптомите на нарушената функция на щитовидната жлеза нерядко се тълкуват погрешно просто като признаци на стрес, депресия или менопауза.

При пациентите със сърдечно заболяване дори слабото понижение на активността на щитовидната жлеза е вредно. Както сочат редица проучвания, леката форма на хипотиреоидизъм повишава риска от сърдечна атака, сърдечна недостатъчност и атеросклероза. При пациентите със сърдечно заболяване дори леките промени във функцията на щитовидната жлеза повишават риска от смъртност.