Като капки чиста роса, символ на мъдрост, невинност и красота, перлите изминаха пътя от древността до наши дни, без да загубят неповторимия си блясък.

Известни са на човечеството повече от 6000 години. Откривани са в египетски гробници, китайски императорски колекции, сред руски наследствени бижута, дарове и т.н.

„Перла” идва от латинската дума pernula – „морска раковина”, и се образува в сърцевината на бисерните миди, когато песъчинка, остатък от черупка, микроскопични паразити или друга дребна органична или неорганична частица случайно попадне в тях. Тя започва да я дразни и ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, започва защитна реакция. Мекотелото отделя седеф, с който обвива частицата и прави епително мехурче. С времето то расте, а заедно с него, поради отлагането на седефеното вещество във вид на сферични слойчета, нараства и зародилият се бисер. Най-голямата позната перла в света е наречена Лао Дзъ (също позната и като Перлата на Аллах). Според Книгата на рекордите на Гинес тя е извадена от гмуркач на име Етем на 7 май 1934 г. край Филипините. Тя има неправилна форма и не прилича на познатите ни перли. Няма бижутерийна стойност, защото е от Tridacna gigas (гигантска мида). Самият бисер тежи 6,4 кг и е с диаметър 24 см. Въпреки липсата на бижутерийна стойност перлата е оценена от лаборатория в Сан Франциско на 40 милиона щатски долара.

Перлите се изваждат от гмуркачи в страни като Индия, Шри Ланка, Таити, Иран, в Червено море и на други места по света. Представете си колко миди трябват, за да се намерят еднакви по размер и форма бисери например за една огърлица. Освен това не всяка бисерна мида има перла в сърцевината си. Ето защо естествените перли, особено океанските, са толкова скъпи. Затова хората са намерили начин за тяхното изкуствено производство в големи количества и на по-ниска цена. Вече съществуват плантации за култивирани сладководни бисерни миди, като продукцията им съставлява над 90% от съвременната търговия с перли. Наричат се „изкуствени перли”, но те са най-близки по качество до естествените. Образуват се, като зрънца пясък (или друго твърдо тяло) се вкарват в черупката на мидата. След това тя се връща във водата и след определен период се вади перлата, която междувременно се е оформила около твърдото тяло.

Имитираните (фалшиви) бисери напомнят на истинските (получени по естествен или изкуствен път), но по начина на производство и структурата си са съвсем различни. Тези „перли” са изцяло продукт на човешка ръка, без участие на мекотелите. Ядрото на фалшивите перли е направено от твърд материал (пластмаса, седеф или стъкло), което се покрива с многослойна обвивка от емулсия, която дава крайния блясък на истински перли.

-brr-

„Те не потъмняват, ако се съхраняват правилно”, информира ни Румяна Калинова, продавач в столичен бижутериен магазин. „По принцип най-евтини са речните перли. На огърлиците, направени от тях, понякога дори закопчалката не е от благороден метал, като злато и сребро”, допълни колежката й. Оказва се, че имитираните перли са направени толкова изкусно, че човек, който не е специалист, няма как да ги разпознае.

Според Румяна Калинова човешката обработка и култивация вече дава възможност бисерът да не изисква постоянно носене. Преди време обаче е било известно, че перлите помътняват и се разслояват, ако нямат допир с човешката кожа или се съхраняват неправилно. Като живи организми, те започват да боледуват и загубват цвета и блясъка си. Румяна Калинова сподели, че перлите днес са предпочитано бижу от зрелите дами, символ на изтънченост, висок стандарт и стил.
 
„Класическата огърлица е сравнително къса, със сферични бели перли с блед розов оттенък” – добави тя. Според думите й често и млади момичета харесват класическата, изтънчена перла – синджирче с една перла, пръстенче или обици. Господата често се спират на подобен подарък.

Иначе перлите са с всякакви цветове. Играта на багри се получава от проникването на светлина през вълнистата повърхност на перлообразуващите слоеве в мидата. Най-скъпите перли са с розов и синкав оттенък. Могат да се намерят обаче жълти, червени, розови, зелени, кафяви, сиви, черни и др. Съществуват и такива с цветовете на дъгата. В Европа най-много се цени перлата с чисто бял цвят, на Изток – с жълт. Цветната перла като цяло е по-евтина, макар че понякога има и силно търсене на някои специфични видове. Формата на перлата също силно влияе върху цената й: най-ценени са сферичните, след това крушовидните и овалните. С неправилна форма са по-евтини. Дали ще изберете естествените, изкуствените или имитирани перли, под формата на огърлици, колиета, медальони, обици, пръстени или брошки, не забравяйте, че техният блясък, изтънченост и стил ще подобрят настроението ви за целия ден!