В покълналите семена са открити 461 ензима, 32 витамина, 39 макро- и микроелементи и аминокиселини, незаменимите аминокиселини лизин и метионин, полиненаситените киселини с много здравословно действие омега-3 и омега-6, както и редица други биологичноактивни вещества

Съвременният човек все повече и повече се откъсва от природосъобразния живот на дедите си. Замърсена до неузнаваемост околна среда, храна, променена и рафинирана, от която са отстранени повечето ценни за организма вещества, това са част от тъжните последствия на цивилизацията. Една от лесните и достъпни възможности за „компенсиране” на хранителния режим на съвременния човек са т.нар. кълнове. Удивителната им, почти вълшебна сила е била позната на китайците преди повече от 5000 години. Има сведения за използването им от древните шумери, от египтяните и келтите, както и от индийските йоги. В древноиндийската наука за здравето и дълголетието Аюрведа кълновете заемат почетно място. Хипократ също признавал техните забележителни свойства. Убеден привърженик и популяризатор на използването на кълновете е бил и двукратният носител на Нобелова награда Лайнус Полинг.

Сериозните и задълбочени научни изследвания върху кълновете и тяхното чудодейно въздействие върху човешкия организъм започват в средата на миналия век след сензационното съобщение на холандския лекар Моерман, който успял да излекува пациент, страдащ от рак на стомаха, с диета, основаваща се на покълнали семена. В резултат на огромен брой наблюдения убедително било доказано, че редовната употреба на кълнове води до прилив на сили, повишаване на трудоспособността и концентрацията, чувствително подобрение на храносмилането, очистване на организма от токсини, активизиране на имунната система, придобиване на резистентност към простудни заболявания и т.н., и т.н. Положителните ефекти са били наблюдавани при всички възрастови групи.

Как може да се обясни вълшебното, почти магическо действие на шепа семена върху тъй сложната система на човешкия организъм?

При благоприятни условия (влага, топлина, въздух) в семето настъпват съществени промени – активизират се редица ензимни системи, които спомагат за разграждането на сложните вещества – въглехидрати, белтъци, липиди, с които природата го е подсигурила за дългия и труден път към живота. Получените по-прости вещества служат като начална храна на младото растение, преди да се сдобие с коренова система и листна маса, с които да използва хранителните вещества от околната среда и слънчевата светлина за по-нататъшното си съществуване. При покълването в семето се синтезират редица витамини като жизненоважния витамин С, а количествата на други – тези от групата В (В1, В2, В5, В6,В9), на витамините А и РР – нарастват многократно. За защита от агресивната среда, в която му предстои да съществува и да се развива, покълналото семе многократно увеличава съдържанието на витамин Е, който е с мощно антиоксидантно действие. Накратко, растението ще започва борба за живот и мобилизира целия си ресурс, за да оцелее.

-brr-

В покълналите семена са открити 461 ензима, 32 витамина, 39 макро- и микроелементи и аминокиселини, незаменимите аминокиселини лизин и метионин, полиненаситените киселини с много здравословно действие омега-3 и омега-6, както и редица други биологичноактивни вещества. По своя характер кълновете се отнасят към т.нар. биогенни (даряващи жизнена енергия) храни. Сухото семе „спи” и ценните вещества, съдържащи се в него, „дремят”. С покълването то се събужда за живот. Тази удивителна, почти божествена трансформация се доказва и с появата на аура (уникално по своя вид сияние) около покълналото семе, което е регистрирано по метода на знаменитите руснаци – съпрузите Кирлиан. Откъснатите плодове или зеленчуци след няколко часа, както мъртвия човек, губят своята аура.
Според съвременната наука кълновете са най-богатата на ензими храна на цялата планета. Установено е, че при консумацията им натоварването на храносмилателната система на човешкия организъм намалява с около 90% за сметка на мощния комплекс от биологичноактивни вещества, съдържащи се в тях! В услуга на организма е поставена уникална каталитична система, състояща се от стотици вещества, които по удивителен начин активизират основните жизнени процеси. 

Кълнове с доказано благотворно въздействие върху организма могат да се получат от редица семена – пшеница, ръж, ечемик, просо, овес, елда, слънчоглед, нахут, репички, зеле и много други. Някои кълнове проявяват „тясна специализация”. Например тези на амаранта съдържат веществото сквален – мощен антиоксидант, който чувствително понижава риска от онкологични и сърдечно-съдови заболявания. Кълновете от бял трън имат благотворно въздействие върху черния дроб и се използват за лечение на цироза. За децата и хората в напреднала възраст много полезни са кълновете на сусама, които са богат източник на калций.

Получаването на кълнове съвсем не е трудно.  В купичка се поставя нужното количество семе, което се залива с вода. Покрива се с кърпа и остава за една нощ на топло (не горещо!) място. На сутринта водата се излива и семената се покриват с влажна кърпа. Когато кълновете достигнат 2-3 милиметра, те са готови за консумация като добавка към салати, кисело и прясно мляко, супи, мед и пр. За няколко дни могат да се съхраняват в хладилник. Важно условие, което задължително трябва да се спазва, е кълновете да не се подлагат на топлинна обработка. Това в значителна степен би унищожило техния жизнен потенциал. Не е желателно кълновете да се консумират вечер, тъй като с активизирането на жизнените процеси в организма ще се отдалечи сънят.

В сложната и агресивна среда, в която е поставен съвременният човек, кълновете са своеобразен животворен реверанс на майката природа към своето най-съвършено творение – хомо сапиенс.