Публикация

Прегърни детството с плюшено мече

Точно преди 110 години на бял свят се появява първото плюшено мече. Днес най-популярният представител на фауната сред играчките радва милиони деца и възрастни по целия свят.


През 1902 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт пощадил на лов американска черна мечка. Ловците я обградили с кучета и поканили Рузвелт да я отстреля. Той се отказал, но наредил някой да убие мечката, за да я избави от мъките, защото била ранена. Историята попада във вестниците. Започнали да рисуват и карикатури (като тази във „Вашингтон Поуст” от 16 ноември 1902 г.), а мечката се превърнала в малко симпатично мече.

Една такава карикатура видяла съпругата на Морис Мичтом – собственик на магазин за играчки. Тя се вдъхновила да ушие мечето от рисунката и го нарекла „Мечокът Теди” на името на президента. И до днес в англоезичния свят меката играчка се нарича така - Teddy bear, а у нас, в Русия и други страни й казваме „плюшено мече”, макар далеч не всички екземпляри да са направени от плюш.

В САЩ, Великобритания и скандинавските страни се празнува дори Ден на плюшеното мече. По целия свят ежегодно се правят изложби на детския любимец, а старите плюшени мечета имат не само сантиментална, а понякога и антикварна стойност и често се продават на много високи цени. За колекционерите им дори има конкретно название: „арктофили“ (от гръцки: „любители на мечки“).

В Уелс, Великобритания например има „болница” за стари и пострадали плюшени мечета. Тук идва А. Аткинсън, за да реставрира мечето си, което е на повече от 70 години. По времето на Втората световна война такива играчки са били рядкост, но леля й успява да й купи една от графство Линкълншир, когато Аткинсън е била едва на девет месеца.

През 1942 г. детето влиза в болница с дифтерия. Мечето „Тед”, както било наречено, стояло в прегръдките на уплашеното момиченце повече от три месеца, през които родителите му можели само да го гледат през изолационно стъкло. Преди да си отиде у дома, мечето минало през автоклав - апарат за стерилизиране под високо налягане и се деформирало до неузнаваемост, но продължавало да бъде част от живота на собственичката си.

-brr-

След „лечението” в болницата за плюшени мечета, почти 70 години по-късно, г-жа Аткинсън не престава да благодари за възвърнатия живот на играчката, която толкова й е помогнала.
И в България си имаме болница за плюшени мечета. Тя обаче не реставрира играчките, а  помага на много деца да преодолеят страховете си. Наскоро в Стара Загора за втора поредна година се осъществи инициативата на няколко неправителствени организации, целяща да помогне на малчугани от 2 до 8 годинки да ходят с удоволствие на доктор с помощта на любимата им плюшена играчка.

„Събраха се повече от 120 деца и под формата на игри и забавления разговаряхме с тях за болестта и здравето на плюшените им приятели” – разказа ни Мария Данева, сътрудник в сдружение „Самаряни”. Партньори на събитието бяха още Асоциация на студентите медици в България – клон Стара Загора, Дебра – пациентската организация, защитаваща интересите и правата на хората с Булозна епидермолиза (ЕБ) в страната, Българска антиталасамична организация (БАТО), Парк Мол Стара Загора.

Различни специалисти и студенти по медицина бяха „лекарите”, които приемат болните играчки. Те обясняват на детето например, че трябва да даде сиропче за кашлица на мечето, ако го боли гърло, да пие топъл чай и т. н. Малчуганите съвсем самостоятелно минават през „Информация”, където им се дава направление (цветно картонче) според болежките на играчката им. Най-често те са настинали, кашлят и вдигат температура.

„Децата се идентифицират с играчката си. Каквото им се е случило – го преживява и плюшеното мече. Много ни учуди едно дете, което направо дойде и каза, че иска да отиде на хематолог. Нямахме такъв специалист и бързо трябваше да реагираме” – смее се нашата събеседничка. Оказа се, че малчуганът имал рядко заболяване и често посещавал болница. Забавата продължи повече от три часа, в които освен съвети за хигиена и здравословен начин на живот децата получиха възможността да бъдат активната страна в консултацията с лекаря и да преодолеят притеснението си от белите престилки.

„Този подход е много сполучлив. Повечето деца свързват болницата с нещо лошо и болезнено. Сега обаче те дори не се страхуваха от спринцовките, на които естествено бяхме махнали иглите”, разказа ни още Мария Данева. Песни и танци допълниха програмата по време на „Болница за мечета”, която е международен проект за деца между 3- и 7-годишна възраст, организиран от студенти по медицина в различни държави по света –  Норвегия, Великобритания, Австралия и др. Събраните средства по време на събитието ще се дарят на Ралица – дете, страдащо от рядката болест Булозна епидермолиза, чиито лекарства и консумативи не се поемат от здравната каса.

" }-->

Коментари