Интервю с проф. д.ф.н. Николай Милошев, генерален директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Проф. Милошев, можем ли да приемем, че трусът на 22 май е голямото земетресение, за което отдавна учените предупреждавате, че може да се случи в София?
Не за съжаление! Ние предупреждаваме за възможността на територията на страната да има трусове с определена сила, но не става въпрос за очаквано единично земетресение. Не трябва да се забравя, че 98 процента от територията на страната е с повишена сеизмична активност.

Там, където са се случвали земетресения, напълно възможно е да се случват и в бъдеще. Това, че в София не сме имали повече от 100 години сериозни земетресения, не означава
автоматично, че такова нещо трябва да стане. Но и по никакъв начин не можем да изключим възможността за трусове с различен интензитет. За съжаление ние разполагаме с ограничени възможности да надникнем дълбоко в земните недра, за да можем да установим има или няма натрупано напрежение и колко е то.

Изненада ли ви с нещо епицентърът около Перник?
Има известен елемент на изненада, защото най-силното земетресение, което е регистрирано в този регион, е около 4.5 по Рихтер, а сега се случи 5.9. Това показва, че в течение на доста години там се е натрупвала енергия, която сега е освободена. Иска ми се да вярвам, че това освобождаване е достатъчно голямо, за да няма нови сериозни трусове в същия епицентър. Но никога не можем да бъдем 100 процента сигурни.

Не знаем има ли натрупано друго напрежение в Софийското поле и на каква дълбочина. Не е правилно да се правят аналогии, че например през 100 години стават земетресения. Ако в даден регион исторически са регистрирани например 4 по-значителни земетресения, между две от тях може диапазонът да е 100 години, но следващото е било след 40 години, а последното – след 70 години. Не е правилно статистика да се прави с малък брой събития.

Може ли това земетресение да активизира други зони в околността?
Би могло, но ако това стане, трябва да има някакво проявление кратко време след началния трус. За момента нямаме регистрирани данни за активизиране на други огнища под формата например на така наречените фор-шокове, които предшестват определено земетресение.
Поведението на огнището след значителния трус на 22 май рано сутринта показва типичните признаци за затихване. Но не мога да се закълна, че няма да има някой по-чувствителен вторичен трус в следващите дни и дори няколко седмици.

-brr-

Защо земетресението в планината Вранча на 4 март 1977 година се усети в София по-силно от сегашния трус, след като онзи епицентър е много по-далече от Перник?
Там магнитудът в епицентъра беше доста по-голям и освен това Вранча е единственото дълбоко огнище на територията на Балканския полуостров. Говорим за дълбочина между 50 и 100 километра. А сегашното земетресение е на около 10 километра под повърхността. Колкото по-дълбоко е едно земетресение, толкова по-далече е мястото, до което неговото въздействие стига. На самата територия на България ние нямаме дълбоки огнища.

Какъв е коментарът ви за поведението на сградите при сегашното земетресение?
Аз съм приятно изненадан в най-добрата посока, защото в Италия при скорошното земетресение горе-долу със същата сила видяхме какви разрушения има. При нас нещата са несравнимо по-добре, слава Богу! Тук трябва да се направи един реверанс към конструкторите и строителите в България. Често се говори в негативен план за тях, но явно нещата не са толкова лоши.

Конкретно за панелните блокове по-голяма ли е опасността?
Не бих казал. Те дори имат някои предимства при трус пред другите сгради, ако са строени качествено и се поддържат правилно. Затова е много важно да се знае състоянието на всяка сграда и своевременно да се вземат мерки за укрепването й, ако е необходимо.

Разполагате ли в института с всички необходими технологични средства за съвременно засичане и анализ на земетресенията?
Никога не можем да кажем, че разполагаме с всичко. Но имаме много неща, това не можем да го отречем. През 2005 г. беше направено едно цялостно обновяване на сеизмичната мрежа на България. Работим със съвременна апаратура, но наближава 10-годишният срок, след който тя трябва да се поднови. Но ние имаме и апарати още от 80-а година, които си вършат работата. Мрежата ни в страната е малко рядка, трябват ни още станции по места. Не смятаме обаче, че сега е моментът да поставяме баснословни искания, защото трябва да се съобразяваме с общото състояние на държавата ни.