Публикация

Добър родител – мисията възможна

В София се проведе първата демонстрация на практическия семинар „Трениране на успешни родители”.


Програмата е създадена още през 1962 г. от д-р Томас Гордън, а целта й е да ни подготви за най-важната и отговорна роля в живота, а именно тази на родител. Методът се е наложил вече в повече от 45 страни. През лятото в Бургас бе открит филиал на института Gorgon Training International и у нас, като 21 инструктори са преминали курса на обучение.

От март тази година вече в 6 града в страната се провеждат курсове, водени от сертифицираните инструктори, а участвалите до момента са 300 души. Програмата се обновява постоянно с нови примери и съдържание, така че да бъде актуална към въпросите и грижите на съвременните родители.

Демонстрацията се посрещна с голям интерес. Това изненада дори организаторите, които се оказаха неподготвени със седящите места. Липсата на достатъчно столове не отказа правостоящите, които търпеливо останаха до края на лекцията. Дарина Георгиева, представител на институт Gorgon Training International за България, откри събитието, като запозна аудиторията с автора, а Мариана Шмит, координатор на програмата за България, разказа повече за самата нея.

Това не е просто лекционен курс, а практическа подготовка в рамките на 30 учебни часа с последователна структура. По нетрадиционен и достъпен начин участниците усвояват умения и практически задачи. Те не само придобиват нови знания и умения, а също така се научават защо, кога и как да ги прилагат. Всъщност курсът е баланс между инструкторска презентация, групови дискусии, лично споделяне и изграждане на умения. Основното, което родителите научават, е как да разрешават конфликтите със своите деца.

Използването на всички предлагани в курса техники има за цел родителите да накарат детето си да обсъжда проблемите, а не да ги прикрива. В конфликтна ситуация да се намери приемливо и за двете страни решение. По този начин да се намали агресивността и враждебността до минимум.

Психоложката Юлия Попова отговори на въпроса защо наказанията не действат и какво да направят родителите в подобна ситуация. Специалистката припомни, че е необходимо да се търси причината за дадено поведение, което е и в основата на успешните взаимоотношения. Това, което различава тази програма от всички останали, е отношението й към наказанието като метод на възпитание.

Тя не го отрича напълно, но го смята за неефективно, особено при юношите. Не е необходимо родителите да демонстрират властта, която имат над децата си. Те я осъзнават още от най-ранна детска възраст. Налагането й в конфликтни ситуации не води до разрешаване на проблемите, а до влошаването и задълбочаването им. Уместно и задължително е подобно поведение само в най-крайни животозастрашаващи случаи.

В практическата част на лекцията една от инструкторките сподели проблем, а 12 души от публиката с помощта на раздадени им слайдове трябваше да се опитат да й съдействат за разрешаването му. Защо точно 12? Оказа се, че това е бройката на най-честите случаи, когато мислим, че помагаме на децата си, а програмата ги определя като препятствия. Те спират естествения поток на комуникация. Ще се учудите, като видите сред тях такива, с които сте смятали, че наистина помагате на детето си.

Първите пет са известни като послания с решения. Това са заповедта, предупреждението, проповед или укор, съветване, мъмрене или спорене. Заповедта предизвиква съпротива. Проповедта създава чувство на вина. Съветването, колкото и да го смятаме за благородно, внушава у детето невъзможност да се справи само. Мъмренето създава чувство на малоценност и единственото, което ще се случи, е детето да спре съвсем да ви слуша. Всяко едно от тях предизвиква противопоставяне.

-brr-

Тъкмо затова са и неефективни. Следващите пет се определят като унижаващи послания. Това са критикуването, похвалата, етикетите, анализирането, успокояването и разпитването. Критикуването кара малчугана да се чувства глупаво и да се възприема като лош.

Непрекъснатите похвали пораждат чувство на страх от провал, с който ще разочарова своите родители и техните свръхочаквания. Поставянето на определен етикет може да има разрушителен ефект върху това как то ще възприеме само себе си в даден момент.

Прекаленото анализиране на споделения проблем може да накара детето да се почувства безсилно и в капан, което впоследствие да го накара да спре да говори с родителя от страх, че той може да го изопачи. Успокояването поражда усещането за неразбраност, а оттам и на враждебност. Задаването на прекалено много въпроси пречи на потока на комуникация, така децата спират да споделят, дори е възможно да започнат да лъжат. Не могат да разберат какво цели родителят с всички тези въпроси. С още една демонстрация инструкторите показаха какво се получава при един такъв кръстосан разпит.

Последното препятствие е оттеглянето или да отклониш разговора в друга посока. Това учи детето да избягва проблемите, а не да ги решава.

След всичко изброено дотук сигурно се чувствате като в задънена улица. Най-вероятно сте използвали поне едно, ако ли не и всичките препятствия при възпитанието и общуването си с детето. Но това в никакъв случай не ви прави лош или неуспешен родител. А и сигурно се питате кой тогава е правилният път. Разковничето се нарича активно слушане. За какво точно става въпрос ни показаха нагледно инструкторите. Първо трябва да е налице пасивното слушане. Да присъстваш телом и духом на разговора.

Да има зрителен контакт, а не да миеш чиниите, докато детето ти се опитва да сподели някой свой проблем. Задължително показваш, че си разбрал. Може и да не е точно това, което е искало да ти каже, но по-добре да сбъркаш, отколкото да няма обратна връзка. Не пропускаш да изразиш приемане. Опитваш се всячески да се поставиш на негово място. Така в процеса на разговор детето само прозира проблема.

Най-трудната част от активното слушане е да се довериш на малчугана, че той може сам да стигне до проблема и да го разреши.

Ако посещаване на курс не ви се нрави, но пък темата ви интересува, можете просто да се сдобиете с книгата на д-р Томас Гордън. При всички случаи ще ви е от полза в предизвикателството, наречено родителство.

Коментари