В средата на миналия век руският учен Николай Аничков публикува т.нар. холестеринова теория, призната за едно от десетте най-значими открития на века.

Главен герой в нея е вещество със странно, но будещо респект, дори боязън, наименование – „холестерол”. Съществен момент в тази забележителна теория е връзката между повишеното съдържание на това вещество в кръвта и развитието на атеросклерозата. И още - основен фактор за повишеното кръвно налягане и предшественик на инсулта и инфаркта.

На гребена на вълната, сътворена от средствата за масова информация, тази теория получи почти шокиращ резонанс по целия свят. В особено податливите на сензации Съединени американски щати еуфорията достигна комични нива – на бутилките с минерална вода се появи надпис: „Без холестерол”.

Масовата психоза и спекулациите постепенно отминаха и в редица страни бяха предприети сериозни и задълбочени изследвания върху тази „сатанинска” молекула и нейната роля в човешкия организъм. Какво знаем сега за това „страшно” вещество, циркулиращо в нас?
Стана известно, че около 80% от холестерола в кръвта се произвеждат от... организма – главно от черния дроб. Логичен е въпросът: „Защо нашият организъм синтезира тази страшна молекула, чието общо съдържание възлиза на цели 250 грама?”. И защо майчиното мляко е толкова богато на холестерол? Оказа се, че това вещество има и друго лице – далеч по-приветливо и по-оптимистично.

Установено беше, че холестеролът е съставна част на мембраните на всички клетки и важна „суровина” за синтеза на редица хормони (в това число и на половите), регулиращи жизнено важни процеси в организма, на витамин D, на жлъчните киселини и на още много други ценни вещества. Доказано беше, че холестеролът в майчиното мляко е необходим за изграждане на нервната тъкан и мозъка на бебето. Нещо повече, ако чрез приеманата храна майката не осигурява нужното за млякото количество холестерол, млечната жлеза сама го синтезира. Адаптираните млека не съдържат холестерол, което в случая не е тяхно предимство.
Едва около 20% от холестерола в кръвта се доставя с храната.

Т.е. строгата безхолестеролова диета не може да окаже съществено влияние върху нивото му в организма. Освен това според редица сериозни и мащабни изследвания не е намерена еднозначна връзка между количеството на холестерола в храната и това в кръвта. С езика на цифрите – нашето тяло произвежда дневно около 2000 mg холестерол, а този, постъпващ с храната, е от 200 до 400 mg.

В научните среди все повече се налага мнението, че повишеното ниво на холестерол в кръвта най-често се обуславя от наследствени фактори и нарушения на метаболизма. Има сведения, че при пълна холестеролна абстиненция хормонът инсулин „подтиква” ензим в черния дроб, който синтезира холестерол от... глюкозата на усвоените от организма въглехидрати. В определени случаи този ензим се „увлича” и „забравя” да спре, което води до свръхпродукция на холестерол. Чрез приемането на холестерол с храната черният дроб получава сигнал да спре излишното производство.

През 1985 г. Майкъл Браун и Джоузеф Голдстайн получиха Нобелова награда за разкриването на метаболизма на холестерола в човешкия организъм и истинската му роля при образуването на т.нар. холестеролни плаки. Те установиха, че за придвижването на холестерола от черния дроб към клетките „отговаря” особен липидно-белтъчен комплекс, който получи наименованието липопротеин с ниска плътност (LDL). Повишеното съдържание на агрегата липопротеин-холестерол (LDL-С) в кръвта води до отлагането му по стените на артериите (по-често – коронарните) и е същинската причина за атеросклерозата. По понятни причини този холестерол беше заклеймен като „лош”.

-brr-

Десет години по-късно беше установено, че друг липопротеин, който е с висока плътност (НDL), връща обратно в черния дроб „излишния” холестерол, като по такъв начин предпазва организма от образуване на вече споменатите плаки. В черния дроб холестеролът се преработва в други полезни за организма вещества. Логично този холестерол беше наречен „добър”.

Съвременните диетолози препоръчват дневния прием на холестерол с храната да не надхвърля 300 mg. Следва да се има предвид например, че киселото мляко с 3% масленост съдържа два пъти повече холестерол от това с 2%, а в кравето сирене той е дори повече, отколкото в свинското филе, но три пъти по-малко, отколкото в кравето масло. Изненадващо е, че измежду факторите, водещи до повишено съдържание на „лошия” холестерол в кръвта, храната, съдържаща холестерол, далеч не е на първо място.

Много по-съществено е влиянието на наситените мазнини, от които холестеролът се синтезира, както и на транскиселините. Именно към чувствителното ограничаване на последните следва да е насочена диетата при повишен холестерол. Т.е. избягване на тлъстите меса, сланината, пълномаслените млечни продукти, в т.ч. масло, сирене, кашкавал (заменят се с извара), на хидрогенираните мазнини и маргарина.

Многочислени изследвания показаха, че консумацията на редица храни води до намаление на „лошия” холестерол в кръвта и запазване, дори увеличаване на „добрия”.
Това са бадемите, шам-фъстъкъг, слънчогледовите семки, канелата, портокалите, ябълките, патладжаните, бобовите храни (зрял фасул, леща, грах), какаото (до 20 g натурален шоколад), някои риби – сьомга, пъстърва, сардина, скумрия (печени или варени, но не пържени), пълнозърнестият хляб и т.н. Особено благоприятен ефект е наблюдаван при ябълковия пектин.

От голямо значение е да се избягват храните, съдържащи т.нар. окислен холестерол, който е много по-опасен. Той се съдържа в промишлено обработените меса – в колбасите и в съблазнителните месни изкушения и „специалитети” на заведенията за бързо хранене. Според японски учени този „свръхлош” холестерол е причина за най-сериозната форма на стенокардията – нестабилната. Установено е, че антиоксидантите (витамин С, витамин Е, червеното вино) понижават нивото на този свръхопасен холестерол.