Интервю с д-р Пламен Калъпов, ортопед травматолог в УМБАЛ „Св.Анна”, София.

Д-р Калъпов, кои са според вашия опит основните рискове за спортуващите непрофесионално - за здраве и удоволствие?
Най-вече от микротравми. На ски се получават усуквания, навяхвания и обикновено те биват пренебрегвани, защото няма счупване, а кръвонасядането, отокът преминават. Там най-често се уврежда хрущялът и се получават субхондрални фрактури, които масово се пропускат, после остава постоянна болка и започва дистрофия на хрущяла. Впоследствие това довежда до по-голямо увреждане.

През пролетта обикновено микротравмите зачестяват при колоездене – уязвими са коленните стави. Съветът ми е при каквото и да е спортно натоварване и след определена възраст (след 25-30 години хрущялът започва да се променя дегенеративно) ставите да се профилактират с хондропротектори. Ефектът от тези препарати е по-добър в по-млада възраст, защото обикновено още няма сериозни увреждания. Сега разполагаме с хондропротектори, каквито нямахме допреди 10-15 години.

Аз използвах например „Хондросейв” при колоездачи със значително натоварване (4-часов пробег!) и дори споделих пред колеги на конференция, че това е препарат, на който наистина може да се има доверие. При подрастващите наблюдаваме също много добри резултати – при скейтбордисти, сноубордисти, планинското колоездене има все повече привърженици. Профилактиката е много важна дори за хората, които просто ходят на туризъм в планината, защото се подпомага храненето на хрущяла.

С какво да се съобразяват „съботно-неделните” спортисти?
Хубаво е преди по-активно движение, не само спорт, но и работа в градината дори, да има известна подготовка. Не изведнъж след зимното застояване да се хвърлим към физическо натоварване. Животът на хората става все по-заседнал и ако изведнъж, без подготовка на мускулатурата, без загряване се движим активно и продължително, пренатоварването може да доведе до травми. Преди малко имах пациент с отекло коляно – цяла зима не е карал колело и сега изведнъж навърта много километри без никаква подготовка. Въпреки че е бивш спортист, към 40-50-годишна възраст дегенеративните изменения си казват думата.

Кои спортове са с най-висок травматичен риск?
Тези, при които има контакт с противника, игровите - футбол, баскетбол, хандбал. Тенисът също е изпитание за целия опорно-двигателен апарат, както и за гръбначния стълб.

Немалко младежи отиват във фитнеса, амбицирани за отрицателно време да имат тяло като от реклама за бодибилдинг...
И понякога получават спонтанни руптури на мускули, късат ахилесови сухожилия. Тъй като стремежът е за кратко време да се вдигне мускулна маса или да се отслабне, не се отделя време за възстановяване, няма двигателен режим. Най-добре е движението да е дозирано, без крайности и най-важното - да е за удоволствие. Пренатоварването на опорно-двигателния апарат и мускулите трябва да се избягва.

Ефектът от препарати за по-бързо изграждане на мускулна маса наистина в началото е бърз, но после е с обратен знак. Трябва умереност. Имам преки наблюдения какво става във фитнес залите – инструкторите заливат младежите с всевъзможни препарати, едни туби..., учудвал съм се наистина. Между препаратите действително има някои добри за обем на мускулна маса, но предписваните дози са често понаучени от интернет и препоръчвани доста „компетентно” с наизустени думички...

Получените травми в младостта преминават лесно, но безследно ли?
Да, оправили са се с компресче, с мазане. Но нерядко се оказва, че е имало и нещо друго, увреда на хрущяла – откриваме го по-късно на операционната маса или с артроскопия.

Има ли възрастова граница, след която е късно човек да се загрижи за двигателната си активност?
Никога не е късно. Винаги може да се започне с по-леки тренировки, с разтягане на мускулите, дозирано. Много хора в напреднала възраст се чувстват добре с гимнастика, йога, но трябва бавно и постепенно, ден след ден да се увеличават натоварванията. С възрастта ставите се втвърдяват, при остеоартрозата има леко ошипяване. Упражненията трябва да не причиняват болка.