Известно е, че непоносимият шеф е опасен не само за самочувствието, а и за здравето на сътрудниците си.

Често обаче и подчинените не си поплюват. Дали от липса на професионални качества, дали от недопустимото им поведение, но те понякога стават причина за огромни загуби на компанията, за която работят.

Описвайки лошия сътрудник, ръководителите малко се различават един от друг. Според тях най-нежелателните черти на подчинените им са следните:

- липса на инициативност;
- бавно изпълнение на поставените им задачи;
- неакуратност;
- отсъствие на идеи;
- ограниченост;
- авторитарност;
- неумение да се предвиди проблемът;
- желание да се спори по всеки въпрос;
- глупост;
- мързел.

Учудващо мързелът е на последно място. Оказва се обаче, че според психолозите проблемът с ленивите подчинени най-често опира до недостатъчния професионализъм на началника. Ако се поинтересуваме, ще установим, че в компаниите с добре развит мениджмънт няма мързеливи сътрудници. Повечето подчинени са адекватни и нормални хора, които искат да работят и да получават добри пари. Проблемът е в мотивацията, която е в ръцете на шефа.  

Клюки и интриги
Там, където хората не са потънали в ангажименти, се зараждат едни от най-честите врагове на работния процес – клюките. С тяхното изследване се занимават десетки учени от цял свят. Според експертите най-популярната клюка е оплакването от мързела на колегите. На второ място са сплетните по адрес на началниците, които „нищо не работят” и „не са в състояние да организират работата”. Съветът на експертите към мениджърите е, ако искат да бъдат успешни, да заслужат уважението на подчинените си, като запълнят вакуума около себе си. Когато хората не знаят нещо, те не го коментират. Работният ден на сътрудниците също би следвало да бъде запълнен, за да не им остава време за клюки и интриги. Хората, работещи в отделите по човешки ресурси, тук биха могли много да помогнат.

Интернет безделниците
Мързеливият клюкар обаче не е толкова опасен, колкото активният ползвател на интернет, твърдят специалистите. Според многобройни изследвания до 50% от работещите в офиси прекарват немалка част от работното си време в глобалната мрежа. Редовите сътрудници без никакви угризения на съвестта използват работното време за покупки в интернет, четене на романи, следене на новините, дори за гледане на порносайтове. Самите офис мениджъри признават, че престояват около два часа на ден в мрежата. Така че на подчинените спокойно може да се припишат 4 часа откраднато работно време.

Специалистите по подбор на персонала твърдят, че по-лоша от мързела и глупостта може да бъде безотговорността. Проблемът е, че когато човек го наемат на работа, бавните му реакции, нерешителността или неособено мъдри думи могат да се видят веднага. Но когато кандидатът се бие в гърдите, че без проблем ще се справи с всякакви ангажименти, а впоследствие се окаже, че е абсолютно безотговорен, това ще постави работодателя в доста по-трудна ситуация. Защото е много по-лесно да откажеш работа, отколкото да се разделиш със сътрудник, когото вече си наел. 

Шпионски страсти
Проучвания са установили, че една трета от професионалистите в сферата на информационните технологии злоупотребяват с административните пароли, за да получат достъп до секретна информация. Участници в не едно допитване признават, че често поглеждат в документите на отдел „Кадри”, клиентските бази данни, плановете на компанията, списъци за уволнение, маркетингова информация.

А на въпроса какви данни биха взели със себе си, ако ги уволнят, мнозинството отговарят, че непременно ще вземат информации, които имат решаващо значение за поддържане на конкурентното преимущество и корпоративната безопасност. Изследване показва, че шест пъти се е увеличил броят на сътрудниците, които са готови да откраднат финансовите отчети или планове по сливане или придобиване на други компании, а четири пъти е скочило числото на хората, които копират паролите на ръководството на компанията и плановете по изследвания и разработки.

В уволнението ли е спасението?
Най-лесно е да се заплаши недобросъвестният сътрудник с уволнение. Но според психолозите това не е най-добрият начин за справяне с проблема. Още повече по време на криза. По-щадящи мерки за въздействие са откровените разговори, конструктивната критика, съвместно обсъждане на проблема. Критиката обаче често се приема много болезнено от подчинените.

Затова специалистите препоръчват на мениджърите да спазват някои правила:

- да реагират оперативно на пропуските в работата;
- да не критикуват началник в присъствие на подчинените му;
- кратко и ясно да правят забележки;
- говорейки за пропуските, да споменат и положителните моменти;
- да дадат възможност на подчинения да каже мнението си;
- да контролират емоциите си;
- да оценяват не сътрудниците, а работата им;
- да не изнасят провалите на подчинения пред очите на всички.

Да си добър ръководител никак не е лесна задача. Но всеки, който иска да бъде такъв, трябва да положи максимални усилия да мотивира подчинените си и да ги стимулира към по-добра и качествена работа. Защото агресивното поведение и принципът да бъдеш на нож с колектива, който би трябвало да те подкрепя, е провалил не една компания.