Те пристъпват боси в жаравата, с бели ризи, алени пояс и потури и докато огънят гори под краката им, друг пламък грее в душата им.

Да, става въпрос за нестинарите. С икона в ръцете и под звуците на тъпана и гайдата те преодоляват стихията огън. С това изпитание те доказват силата на своята вяра. Повечето изследователи са на мнение, че „нестинари” идва от гръцката дума за огън „нестиа”.

За поредна година на 3 срещу 4 юни (по стар стил Св. св. Константин и Елена) нестинари танцуваха върху жарава в чест на особено почитаните светци в странджанското село Българи. То е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред. Първо се изнасят иконите на светците от църквата, с тях се обхождат землището и сакралните места на селото - аязмото, конакът, църквата и площадът. След залеза нестинарите влизат в огъня и танцуват с молитва на уста под звуците на тъпан и гайда. През огъня тази година, както се е случвало и друг път, минаха и част от гостите и жителите на селото, вярвайки, че това ще им донесе здраве.

Етнологът Ружа Нейкова от Института за фолклор към БАН коментира, че днес нестинари няма. „Последните две жени нестинарки починаха през 70-те години. Това, което виждаме днес, са „огнеходци” или „неонестинари”, допълни тя. Изпълнението на езическия обичай по всяко време на годината, а не според традиционния календар, и на всевъзможни места – от луксозни хотели до поляни край морето, обаче нарушава сакралността му, категорични са експертите в областта. През 2009 г. на годишна сесия на ЮНЕСКО в Абу Даби нестинарството влезе в списъка на световното нематериално културно наследство. Естествено интересът към танца върху жарава се увеличи многократно. Искат да го видят, снимат, разгадаят и проникнат в тайнството му журналисти, културолози или просто любопитни туристи.

Обикновен зрител е и Миглена Табакова. Миналата година в Приморско тя е станала свидетел на нестинарски танц, изпълнен от възрастен мъж в специално организирана традиционна вечер. „Мълвеше си нещо под носа и от време на време повдигаше иконата на светите Константин и Елена над главата си. Не само че танцуваше в огнения кръг, но и пренесе няколко от зрителите през жаравата” – добави свидетелката на стародавния обичай. Подобни практики обаче са далеч от истинския облик на нестинарската традиция. В изследванията си Стоян Райчевски коментира, че не влизането в огъня е същността на обичая.

-brr-

Целта на нестинарката е да постигне общуване със светеца, което тя прави чрез „прихващането”, наричано още изпадане в транс. Нестинарите се чувстват по особен начин – призвани да влязат в горещата жарава, за да докажат своята вяра. „Селската жена, достигнала по свой път чрез пост, вглъбяване, молитва, упование и под въздействието на звук, ритъм и т.н., стига до такова състояние на духа, в което тя вижда св. Константин да върви пред нея и гаси огъня там, където тя ще стъпи”, се казва още в изследванията му. Така че играта в жаравата е по-скоро кулминацията, отколкото същността на традицията.

И въпреки че вярата е градивно блокче на ритуала, православната църква категорично го отхвърля и го възприема като езически. Въпреки това обредният танц върху огъня е безспорно един от най-интересните и загадъчни културни феномени в живота на странджанското население. В с. Българи, както споменахме, с особена почит всяка година местните се опитват да възродят нестинарството. В миналото „нестинарски“ села са били още гръцките Кости и Бродилово, както и нашите Граматиково, Сливарово и Кондолово. Ходенето върху жарава се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но има много описани случаи, когато в транс са изпадали и някои от присъстващите на обреда или просто „призвани от светеца”.

Особено любопитни са разказите за това какво е усещането на „прихванатите” – крайниците им измръзват и просто нещо ги влече да влязат в жаравата, като това състояние е предшествано от тягостно усещане седмици наред и последващо чувство за пречистване след огнената игра.

„Днес обаче за пари огнеходците симулират всякакво състояние на духа, те не  възраждат, а направо деформират за нуждите на културния туризъм нестинарството. То става комерсиално изпълнение”, убедена е Миглена Табакова. Според нея да бъдеш нестинар е дар, нещо като просветление, което в миналото са получавали само „избрани”. „Днес всеки може да се научи да ходи в жаравата, използват се и трикове. Но какъв е смисълът от това?”, попита риторично тя.