Само на 79 км от столицата Трънското (Ломнишко ждрело) предлага не просто отдих и глътка свеж планински въздух, но и възможност за различни видове спорт.

Мястото е сред 100-те национални туристически обекта. Намира се на 39-а позиция и всеки може да вземе печат от механата, кръстена на река Ерма, или от туристическия информационен център в Трън. Тя влиза на наша територия край с. Стрезимировци и тече през Знеполе. 25 км от общата й дължина (65 км) се намират в България.

„За четвърти или пети път съм тук. Скалите в ждрелото са доста високи, сигурно  над 80-100 метра. На двата бряга на реката се издигат канари, наречени Манастирището и Жилав камък. Мога да ви разкажа и легенда как се е създал проломът. Една мома и един момък се обичали много, но възрастните не им позволявали да се вземат. И били превърнати в камък. Съдбата отредила да са само на няколко метра един от друг и да не могат да се срещнат. А река Ерма се е образувала от техните сълзи” – разказа ни Велизара Димитрова.

Друг възрастен човек случайно чува разговора ни и се намесва. „Аз съм от този край и като малък идвахме пеша от моето село, на 27 км дотук, за да играем футбол. На мен са ми казвали друга история. Реката е щяла да наводни Трън. Тогава най-хубавата мома на име Ерма се качила на най-високата скала и се хвърлила. Тя разсякла Жилав камък и Църквището и така реката си проправила път сред скалите. Нарекли я „Ерма” на името на девойката” – сподели Теофил Илиев.

Тръгваме от южния край на ждрелото, откъдето започва Трънската екопътека. Тя е дълга 13 км и според табелите ще ни отнеме около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело. Не си представяйте обаче широк равен участък. Има и такива, но почти през цялото време пътят е стръмен и тесен. Хубаво е, че на места са изградени земни стъпала и живописни дървени мостове, откъдето може да се видят както самият пролом, така и бурните води на Ерма.

-brr-

По пътя се разминаваме с бременна жена, която не се притеснява да измине част от маршрута. „Движението е здраве. Бавно и полека ще стигнем до тунела”, усмихна ни се тя. „Тунелът” е изкуствено изграден, като местните разказват, че е от времето на Втората световна война. Бил прокопан с цел да мине теснолинейка, за да могат германците през време на окупацията да придвижват бойно снаряжение, танкове и войници и да атакуват сърбите.

Там е прохладно и влажно, върви се около 300 метра сред сумрак, но се вижда „светлината в тунела”. „Тихо, в тунел сме”, прошепва малко дете на майка си, респектирано от внушителната атмосфера. Всъщност не изминахме цялата пътека. Има различни маршрути според желанието на туристите. Малко след тунела отляво има малък път, който е добре отъпкан и съкращава времето за ходене. Това е т.нар. малък кръг. Минава се по 35-метров дървен мост, след който започва изкачване на западната скала на ждрелото, по Манастирище.

„Има доста рискови места, понякога дори страшнички, но с приятелска подкрепа се стига до най-високата точка” – разказа една от спътничките ни, Ивана-Калина Добревска. На най-високата скала  е изградена специална площадка. От нея могат да се видят околните невисоки планини и възвишения - Руй планина, Ракитски и Бунин камък, Богоина махала, Мали Руй, както и долината на река Ерма. „Струваха си усилията при качването, за да видиш невероятната панорама”, убеден е Александър Иванов. Идвал е само веднъж, но вече си е харесал поляната, на която ще си направи парти с приятели. „С малко напитки и храна, с хубава компания, може да си запалим огън и да прекараме прекрасна нощ сред природата”, допълни той.

Трънското ждрело предлага истинска прохлада през лятото. През почивните дни идват повече туристи, но не е чак пренаселено. Там, където има хора обаче, не може да не се прави и алъш-вериш. Точно на поляната има палатка, в която се продават напитки, кебапчета и кюфтета. Находчиви жени пък са сложили сергия с мед и кисело мляко. На пролома всяка година в края на май се организира и алпийската среща „Купа Трънското ждрело”.