Човешкият организъм е едно изключително, феноменално творение на природата, чиито тайни все още далеч не са разкрити, независимо от изразходвания в продължение на столетия огромен интелектуален и материален потенциал.

За своето нормално съществуване хората се нуждаят от редица вещества – въглехидрати (захари), мазнини (липиди), белтъци, витамини, минерални вещества, които трябва да постъпват в определено съотношение. Чрез тези хранителни вещества, концентрирали в себе си по един наистина уникален начин неизчерпаемата енергия на природата и живителните лъчи на слънцето, организмът си набавя необходимия материален и енергиен ресурс за своето съществуване, както и за регенериране на своите клетки и органи.

Нарушаването на този крехък баланс неизменно води до едни или други заболявания, които затрудняват функционирането на отделните органи и системи и в крайна сметка съкращават или преждевременно прекратяват неговия живот.

Измежду жизненоважните за човешкия организъм хранителни вещества въглехидратите определено заемат централно място. Най-малкото за това, че са един от основните източници на енергия. Измежду огромния брой въглехидрати природата се е спряла на глюкозата, която е поставила в центъра на своята енергийна система, и за чието преработване е сътворила сложна, но едновременно с това изключително остроумна схема.

За по-голяма сигурност природата се е постарала и за “план Б” – при недостиг на глюкоза организмът задейства резервни системи за превръщане на други хранителни вещества в глюкоза – фруктозата (плодовата захар), мазнините и дори белтъците. В продължение на столетия човек си е набавял въглехидрати единствено от плодовете, житните култури, картофите и пчелния мед, който се е асоциирал с най-сладкото нещо, което може да се вкуси.

Истинската беда настъпва, когато през 1801 г. под ръководството на Франц Ахард и с подкрепата на пруския крал Вилхелм III в Германия започва промишленото производство на захар от захарно цвекло. Всъщност смята се, че добивът на захар (в изключително примитивен вид) започва в Индия някъде около 300 години пр. н.е. За целта била използвана захарната тръстика, която и в наши дни си остава основна суровина в редица страни.

-brr-

Отглеждането й, както и производството на захар, постепенно се разпространяват в Китай, Персия, Египет и Америка, които до началото на XIX век са и нейни основни производители и износители. Поради неблагоприятните климатични условия за отглеждане на тази култура Европа дълго време е била принудена да внася сладкото изкушение на високи цени от задморските страни и да търпи сериозни ограничения в неговата консумация и разпространение. Има сведения, че през 1319 г. в Англия цената на 1 паунд захар е два шилинга, т.е. сегашни  около 100 долара за килограм!

За съжаление с последвалото чувствително намаление на цената на захарта нейната консумация в световен мащаб достига колосални размери. Днес световното потребление на захар е 120 милиона тона! На всеки американец – от пеленачето до стареца, се падат по 45 кг захар годишно или около 120 грама на ден. У нас консумацията на захар на глава от населението е около 36 килограма годишно, което е значително над нормата за здравословно хранене. А в началото на миналия век тя е била само 2 кг…

Относително ниската цена на захарта предопределя колосален ръст на производството и предлагането на най-разнообразни лакомства, в които тя заема централно място – всевъзможни тестени изделия, бонбони, шоколади, сладоледи, напитки и т.н., и т.н. Тази “сладка” индустрия в наши дни е достигнала страховити, ужасяващи за диетолозите и лекарите, размери.
Доказано е, че усещането за сладост и удоволствие, което изпитваме при консумиране на изброените изкушения, е свързано с отделянето на т.нар. ендогенни опиати в мозъка, което води до формиране на определена психическа зависимост.

Невъзможността да си ги набавим се проявява с характерните за всички останали опиати абстинентни симптоми – нервно напрежение, силна раздразнителност, треперене и т.н. При поредния въглехидратен залп, с който сме бомбардирали своя организъм, той отговаря със залп от хормона инсулин, отговорен за усвояването на глюкозата, в която се превръщат повечето въглехидрати, постъпили  в нашия организъм. Освен тази изключително важна задача инсулинът изпълнява и много други съществени функции – участва в регулирането на кръвното налягане, температурата на тялото, дишането, бъбречната филтрация и т.н.

Така с поредната порция захари в една или друга степен се повлиява функционирането на жизненоважни органи и системи на организма. Но и това не е всичко. Инсулиновият залп стимулира навлизането в мозъка на аминокиселината триптофан и превръщането й в серотонин. Сега с положителност се знае, че на този хормон ние дължим възможността да изпитваме радост, щастие, удовлетворение, както и чувството за добър тонус. Неслучайно в популярната литература серотонинът е известен като “хормон на щастието”. “Изпитана” бабина рецепта за добър сън и ведро утро е... бучка захар, преди да прегърнете възглавницата.

-brr-

За жалост ефектът на еуфория от приемането на поредната висока доза сладост бързо преминава (както и при всички наркотици), след което настъпва умора, депресия и чувство за вина. Тъжната новина е, че с наркотичното действие на захарта далеч не се изчерпват вредите, които тя нанася на нашия организъм. Установено е, че тя в една или друга степен уврежда всички органи и системи на човешкото тяло.

С прекомерната употреба на захар са свързани редица заболявания като захарен диабет, сърдечно-съдови проблеми, повишен холестерол, късогледство, подагра, храносмилателни смущения, психически разстройства и други. Съвсем не на последно място следва да се отбележи и фактът, че при поглъщане на въглехидрати в количества, които организмът не е в състояние на преработи, същите се превръщат в мазнини. А те се натрупват на твърде ”неподходящи” места – около сърцето, бъбреците, както и в коремната област.

Трябва дебело да се подчертае, че изброените негативни ефекти се наблюдават при злоупотреба с въглехидрати и в частност с т.нар. бяла захар. С малки порции от това вещество нашият организъм прекрасно се справя. Както твърдят диетолозите, от 45 до 65% от дневната енергийна потребност на организма трябва да се осигурява от въглехидратите. При това не повече от 10% от тази потребност следва да се покриват от захарозата. За жалост повечето хора далеч не спазват тези норми. От което идват и вече споменатите здравни проблеми.

От всичко казано следва, че и в този случай, както и при повечето храни, въпросът е в мярката, в количеството. Определената от Световната здравна организация пределна норма за дневен прием на захар е 50 грама за жените и 60 грама за мъжете. Това, разбира се, включва всички форми, под които тя се поглъща – сладкиши, бонбони, напитки...