Думата „хепатит“ идва от гръцки език и буквално означава „възпаление на черния дроб”.

Съществуват множество причини за чернодробни възпаления, например употреба на алкохол или други токсини, наличието на метаболитни и автоимунни болести или възпаления.

Вирусните инфекции са обичайните причини за възникване на хепатит. Най-значимите и опасни вирусни хепатити са хепатит В и хепатит С, които могат да станат хронични. Тези два вируса засягат милиони души по целия свят.

Повече от 500 милиона са хората, живеещи с вируса на хепатит В и хепатит С – число, което 10 пъти надскача броя на хората, болни от СПИН, в световен мащаб. Хепатит В и хепатит С могат да доведат до хронично възпаление на черния дроб – хроничен хепатит.

Поради липсата на ясни симптоми, мнозина не знаят, че са заразени. Хроничните хепатити В и С крият сериозни рискове от тежки усложнения: ако не бъдат третирани, могат да доведат до цироза и рак на черния дроб. Усложненията, вследствие на цирозата, могат да бъдат смъртоносни, a ракът на черния дроб е почти винаги фатален. Само в Европа заболелите от хепатит В и хепатит С възлизат на 14 милиона души, като годишно 122 хиляди от тях умират.

Според неофициални данни, тъй като в България няма официална статистика за броя на инфектираните с хепатит, болните от хепатит В в страната възлизат на около 450 000, а тези от хепатит С – на 100 000 души.

Много от хората, заразени с хепатит В или С, не разпознават симптомите с години, тъй като черният дроб не усеща болка. Дори и при липса на симптоми, годините на хронично възпаление могат незабелязано да рушат черния дроб. За цироза говорим в случаите, когато черният дроб е силно и необратимо увреден.

Усложненията от цирозата могат да бъдат животозастрашаващи, като включват асцит, рак на черния дроб, усилено кървене, чернодробна недостатъчност и кома. Хроничните хепатити В и С са основната причина за цироза на черния дроб. Превенцията, изследванията, ранното диагностициране и достъпът до лечение могат да спасят много хора от необратимите и дълготрайни ефекти на вирусния хепатит.
 
-brr-

Хепатит В се предава по полов и кръвен път или чрез други телесни течности. Основните пътища за заразяване с вируса са заразените сексуални партньори и заразени майки, които при раждане предават хепатит В на своите деца. Нестерилните спринцовки, инструментите за маникюр, игли за татуиране или друг тип медицинско оборудване също са източник на вируса. Ваксината може да предпази здрав човек от заразяване с хепатит В.

През първите шест месеца след заразяването, хепатит В може да се самоизлекува, но ако това не се случи, може да се развие като хронично заболяване за цял живот. Хроничният хепатит В може да причини цироза на черния дроб, както и рак на черния дроб след десетилетия, а в някои случаи – само след 5 години. Въпреки това, съществуват лечебни методи срещу хроничния хепатит В.

Обикновено заболяването не може да бъде излекувано, но е възможно неговото контролиране и предпазването на черния дроб. По данни на Световната здравна организация, хората, които са имали пряк контакт със заболяването, възлизат на около 2 милиарда души, а тези, които живеят с хроничен хепатит В, са 350 милиона.

Хепатит С
Хепатит С се предава по кръвен път. В миналото, а дори и сега, в някои развити държави най-често заразата се предава от заразени кръвни продукти, наркозависими, които споделят игли или друг вид медицински консумативи, както и нестерилни медицински процедури. Въпреки че хепатит С може да се предава по полов път или от майка на дете, тези случаи са доста по-рядко срещани, в сравнение със случаите на заразяване с хепатит В.  Срещу хепатит С не съществува ваксина.

Вирусът рядко се самоизлекува през първите месеци и често се превръща в хронично заболяване. В почти една трета от случаите на пациенти, болни от хепатит С, хроничният хепатит С може да доведе до цироза и рак на черния дроб след 20 до 30 години. Лечението на хепатит С има странични ефекти, но болестта може да се излекува. Живеещите с хроничен хепатит С по света възлизат на 120 до 170 милиона души.

Превенция и профилактика
Най-добрата превенция на заболяването остава навременната ваксинация срещу хепатит А и В, като в България всички, родени след 1992 г., са ваксинирани срещу хепатит В по задължителната ваксинационна програма на Министерство на здравеопазването, а за всички, които не са, ваксинацията е силно препоръчителна, поради сравнително лесното предаване на вирусите – по фекално-орален път за хепатит А и полов и кръвен – за хепатит В.

Въпреки, че за хепатит С все още не съществува ваксина и тъй като заболяването се предава основно по кръвен път, защитата от него става чрез избягване на контакт със съмнителни кръвни продукти.