Интервю с д-р Атанас Кундурджиев, нефролог в Александровската болница, София.

Д-р Кондурджиев, как човек може да установи, че има някакво бъбречно заболяване?
Обикновено хората го свързват с болката при бъбречна криза и някакъв тип дизурични оплаквания – често уриниране и парене. Но в действителност бъбречните болести понякога могат да протичат много глухо и безсимптомно. Имали сме случаи деца с вродени увреждания на бъбреците да достигат тежка бъбречна недостатъчност, без да имат някакви сериозни оплаквания.

И това действително поставя проблеми във функционирането на здравната система и в здравните познания на обществото. Понякога с минимални усилия може да се постигнат добри резултати. Например важно е хората да си мерят кръвното налягане. А когато имат високо кръвно, трябва да се изследват и бъбреците. Особено при млади хора. Хипертонията много често съпътства бъбречните заболявания и самата тя става причина за бъбречно увреждане. Същото важи и за диабета. В някои страни диабетът е водеща причина за терминална бъбречна недостатъчност при пациентите на диализа.

Има ли изследване, чрез което сравнително лесно в обикновена лаборатория да се потвърди или отхвърли, че има проблем с бъбрека?
Обикновеното изследване на урината понякога може да покаже бъбречно заболяване. От това дали има белтък в урината, дали има левкоцити, еритроцити или бактерии, може да се установи бъбречно заболяване и какъв тип е. В профилактичните прегледи при личните лекари е включен тест на урината, така че хората трябва да се възползват от това. Серумният креатинин е добър показател за функцията на бъбреците. Едно обикновено ехографско изследване също може да ни даде богата информация за състоянието на тези органи.  Важно е да се отбележи, че около 11 до 13 процента от населението общо имат някакви бъбречни увреждания.

Широко е разпространено мнението, че бъбречните проблеми протичат с отоци по краката...
Опитният лекар бързо ще разграничи каква е причината за отоците. Ако има белтък в урината, вероятността за увредени бъбреци става много голяма. Ако няма, такава причина почти се изключва. Но отоците могат да се явят от много други неща.

-brr-

Кои фактори от всекидневието могат да увредят бъбреците?
В това отношение малко се обръща внимание на затлъстяването. Мастната тъкан съдържа специфични вещества, наречени цитокини, които могат да предизвикат имунно увреждане на бъбреците. Хората със значително затлъстяване по-често развиват камъни в бъбреците и пиелонефрити. Отделно от това при тях рискът от хипертония и диабет е повишен и оттук отново може да се получи бъбречна увреда. Друга, малко известна причина е прекалената употреба на фруктоза. За 30 години употребата на фруктозни сокове и сиропи в хранителната индустрия нарасна с 2 хиляди процента! Човек може да погълне много калории сладко в малък обем.

Това не го засища толкова и яденето продължава. Така се стига до затлъстяване и започва порочният кръг, за който вече споменах. Важен фактор е и прекаляването със солта, защото тя има пряко отношение към хипертонията. Хората в древността са се хранили предимно с растителна храна и са употребявали малко сол. След това започва индустрията – ловят риба и дивеч и трябва да ги съхраняват в сол. Захарта също е вид консервант. Постепенно нашата цивилизация е станала цивилизация на солта и захарта. Но организмът не е догонил еволюционно това и страда. Някои държави вече взимат мерки. Например в Япония и Финландия правителствата водят целенасочена политика спрямо хранително-вкусовата индустрия за намаляване на фруктозата и солта.

Родителите у нас не смятат за голям проблем храненето на децата с концентрирани сладки или солени храни...
Това е погрешно спокойствие! Трябва да разглеждаме човешкия организъм като една цялост. Защото не става въпрос само за увреждане на бъбреците. То настъпва вторично, основно заради увреждането на кръвоносните съдове. А съдовете са в целия организъм. Това, което ги покрива отвътре - съдовият ендотел, има площ на футболно игрище, ако се разстеле. Това са клетки, наредени една до друга, които имат уникални свойства. Те произвеждат различни фактори на кръвосъсирване и обратно – за намаляване на съсирването; фактори, които разширяват или свиват кръвоносните съдове. Когато този ендотел се увреди от хипертония и диабет, целият организъм страда, не само бъбреци, сърце или мозък.