Всеки перилен препарат може да съдържа вещества, които не са напълно или лесно биологично разградими.

Те невинаги застрашават директно здравето на човека, но са вредни за водните организми. Попадането им в отпадните води може да доведе до негативен екологичен ефект, затова и производителите на перилни препарати са длъжни да докажат, че повърхностно активните вещества в състава им са безопасни.

Опитът обаче показва, че независимо от въведените норми, стандарти и правила прескачането и заобикалянето им е редовна практика. Колкото и банална да звучи фразата, че опазването на околната среда е в ръцете на всички ни, толкова и вярна е тя. Изискванията към производителите не елиминират нашата отговорност като потребители и като обитатели на тази планета. И не се искат от нас чудеса от храброст. Достатъчно е да изберем този прах за пране или препарат за миене, който ще нанесе по-малко вреди върху екологията.

Все повече се говори за перилни препарати, които не съдържат фосфати, които всъщност са основните причинители на еутрофикация на водите. Какво точно представлява този процес и защо е толкова важно да се избегне, ни обясни химичката Мая Енчева, която се занимава с пречистване на отпадъчни води.

Фосфатите представляват хранителна субстанция за фитопланктона и заедно с широкоразпространените нитрати внасят допълнително хранителни вещества във водните басейни. Вследствие на това се предизвиква бързо развитие на микроскопичните водорасли или тъй нареченият „цъфтеж на водата”. Процесът води до изчерпване на хранителните ресурси и кислорода във водата. Липсата на достатъчно кислород е причина за изчезването на водни организми, включително и риби.

Ако не искаме да погубим цялата водна флора и фауна, добре е да се замислим и да поемем инициативата в свои ръце. А и е време най-накрая да оправдаем твърдението, че човекът е върховното творение. Гордият стопанин и ползвател на природните блага, който досега се представя предимно като алчен експлоататор.

Днес на пазара се предлагат какви ли не универсални перилни препарати - специално за цветно, бяло или черно пране, концентрати, суперконцентрати и какво ли още не. Как да се ориентираме в цялото това многообразие и какъв по-малко вреден препарат да изберем?  
Самото название „суперконцентрати” говори за високоефективна комбинация, несъдържаща други допълнителни вещества.

Може да различите суперкомпактните от компактните с помощта на указанията върху опаковката. Използването на суперкомпактни прахове в двойна или модулна система намалява отделянето на химикали във водата при всяко пране. Символът „кош за пране” с цифра върху пакетите с перилни препарати показва броя на възможните зареждания на пералната машина с една опаковка. Мерната единица е за нормално замърсено пране при средна твърдост на водата.

-brr-

Досегашните препарати са готови смеси, а модулните системи предлагат поотделно основен перилен препарат, омекотител на водата и избелващи вещества. Всеки от модулите се дозира и добавя независимо един от друг в зависимост от степента на замърсяване, твърдостта на водата и наличието на упорити петна. По този начин при пране с мека вода може да се спести употребата на омекотител, а белина да се добавя само при нужда.

Препарати с двойни системи са тези, подходящи за всякаква температура и компактните прахове специално за цветно пране. Тези, изпиращи при всяка температура, са най-подходящи предимно за бяло, силно замърсено пране. Освен активните почистващи съставки те съдържат неутрализатори на твърдостта на водата и белина. Праховете за цветно пране са без белина, но могат да съдържат допълнителни компоненти за защита на цветовете.

Те обаче не са подходящи за вълна и коприна. За капризните материи си има отделно направление препарати с ензими, предпазващи влакната. Добрата новина е, че днес на пазара се предлагат суперкомпактни перилни препарати за всяко едно от споменатите направления. Така с по-малка доза да получаваме същите добри резултати, като се грижим и за природата.
На няколко пъти стана дума, че е важно да съобразим твърдостта на водата. Но какво всъщност имат предвид специалистите, когато говорят за твърда и мека вода?

„Твърдостта се определя с класическия метод на аналитичната химия. Измерва се в dH (немски градус). Има два вида твърдост на водата – обща и карбонатна. Общата се определя от всички разтворени в нея соли, а карбонатната – само от количеството разтворени във водата калциеви и магнезиеви карбонатни соли. Вода, която е с обща твърдост 0-6 dH, се смята за мека, до 17 dH – средно твърда, и над 18 dH - за много твърда”, разясни събеседничката ни. В София водата е с твърдост от 0 до 6 немски градуса, което я определя като мека.

Отстраняването на петна не се дължи само на ПАВ (повърхностно активните вещества). Добавят се и ензими. Днешните препарати са немислими без тях, които въпреки малкото си количество значително увеличават почистващия ефект, и то при ниска температура. Голяма част от ензимите се произвеждат с помощта на генни технологии.

„Най-често срещаните ензими са протеазите, които разграждат белтъците и премахват петна от кръв, трева, яйца, мляко, какао, сос от печено. Липазите разграждат мазнините. Амилазите – скорбялата и съответно замърсявания от шоколад, картофи, макарони, ориз. Целулазите пък отстраняват мъхчета и възелчета от памучни влакна, като премахват мръсотията, която те съдържат”, разказа Мая.