Публикация

Културно наследство - „Бистришките баби”

До този момент два наши културни артефакта – „Бистришките баби” и нестинарството, са в списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.


Наскоро ви разказахме за символиката и сакралността на нестинарството, както и за проблемите при съхранението на огнения танц чрез комерсиализацията му.

Още един шедьовър на българския фолклор и автентични традиции беше включен в листата на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 година – „Бистришките баби”. С уникалното си пеене тези български жени носят славата на страната ни по целия свят. Те представят автентични песни от шоплука. Специалистите определят изпълнението им като диафония, известна още като шопска полифония – специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, придружавайки така водещите певци.

За да се докоснем по-отблизо до този роден феномен, посетихме знаменитата фолклорна група в читалището на Бистрица. Селото се намира в подножието на Витоша и на 10 километра южно от София. То е родно място и на първия български оркестър, създаден седем години преди „Бистришките баби” – през 1936 г. По инициатива на Деян Матейн (тамбура), Йордан Белкин (гъдулка), Ангел Кривински (гайда) и Стоян Рангелов (кавал) - всичките родом от Бистрица, се създава прочутата фолклорна група „Бистришка четворка”.

Днес читалището продължава да развива своята просветна и културна дейност. При посещението на екипа ни на първия етаж танцуваха млади хора от ансамбъла, деца репетираха във вокална група, а „Бистришките баби” се събираха на втория етаж. Всички се изчакват, защото някои се прибират от работа, други живеят в по-далечен край на селото, трети прибират децата си от детска градина и с тях идват на репетиция.

„Една от първите баби във фолклорната формация беше баба Нада. Тя беше вдовица много години. Въпреки че цял живот е била сама, тя се справяше с грижите от ежедневието, гледаше си децата и не отсъстваше от репетиция. Тя казваше, че всичко си те чака вкъщи, затваряш вратата и излизаш. Когато се върнеш, домашната работа пак ще си е там, няма да избяга. Много бойни баби бяха...”, сподели една от певиците – Илка Петрова. Преди разпявката те разказаха, че всъщност уникалната техника на пеене се е запазила още от предхристиянски времена.

-brr-

„Бистришките баби” се разделиха на три партии – извиквачка, криви бучачки и прави бучачки. Заслушах песни от репертоара им – от „Слънце зайде” до „Дона биле брала”. Певиците признават, че едни от най-хубавите песни, които изпълняват, са жътварските. „Те са тежки, сложни, но много красиви” – убедена е Дина Колева, ръководителка на „Бистришките баби”.
Според думите й номинацията за ЮНЕСКО е организирана от държавата, която поръчала на БАН да издири отговаряща на всички критерии фолклорна група. Така през лятото на 2005 г. специалисти от БАН се обърнали към „Бистришките баби” с предложение да представят България и започнали работа по подготовката на огромната документация.

Попитах на кого предават своите специфични умения – полифоничното пеене (един от критериите за номинация е условие за трансмисия/предаване), Дина Колева с гордост ми показа най-младите „участници” във фолклорната формация. На снимка от Бабинден внуци на много от певиците – на по 2-3 годинки, бяха облечени в носии и стояха до бабите си. Изпълнителките са убедени, че през последните години има тенденция младите да се завръщат към фолклора: „Те идват на наши концерти и са възхитени. Млади хора танцуват в ансамбъла и пеят, което е прекрасно”, каза Лидия Колева.

„Бистришките баби” са възмутени, че освен да популяризират нематериалното културно наследство, медиите си служат с него, за да правят бизнес и сензации. Една такава опашата лъжа е, че песните им лекуват. „Ние се срамуваме от това, защото едва ли не сме някакви екстрасенси. По този въпрос никога дума не сме обелвали, но хората си правят бизнес от такива сензации. Нямаше да умират бабите от фолклорната група, ако бяхме лечителки” - смеят се те. „Четем между редовете такива изказвания, които уж са наши думи, а самите ние се шашваме от неистинността им. Така нещата се представят изопачено” – категорични са уникалните български изпълнителки.


" }-->

Коментари