Интервю с д-р Мариана Мандажиева, алерголог във ВМА.

Д-р Мандажиева, защо все по-често се срещаме с диагнозата атопичен дерматит?
Има такава тенденция, установена в цял свят - за разлика от алергичните хреми и бронхиалната астма, при които има известно задържане на заболяемостта, при атопичния дерматит тя се увеличава. Свързва се с много фактори, обединени от т.нар. хигиенна хипотеза.

Тоест ранната употреба на антибиотици, намаляването на броя на децата в семейството, непосещаването на детска градина. (Оказа се, че детската градина има предпазващ ефект, защото се тренира имунитетът благодарение на инфекциите, които децата прекарват там.) Козметичните измиващи средства увреждат и без това генетично нарушената кожна бариера. Други фактори са и начинът на хранене, промяната на човешкия геном под влиянието на околната среда.

Как се проявява атопичният дерматит и кои са рисковите групи?
Той е малко по-широко заболяване от типичните алергии като сенната хрема например, защото има различни подтипове. Около 25% от децата са засегнати от атопичен дерматит. При възрастните за радост намалява - от 1 до 3%. Може да започне много рано - при бебета на седмици, пикът му е в кърмаческа и в ранна детска възраст. Сухата кожа е основният белег, изява на генетичен дефект в производството на един белтък.

Повишава се пропускливостта на кожата, тя става суха, лесно се наранява, получават се люспички, зачервяване, рагади, които са в типични места на кожата, характерни за съответната възраст. Основно лакътните и задколенните гънки. При бебетата типични са обривите зад ушите, по бузите, около устата, седалището. По-късно, в училищна възраст – по клепачите. При възрастните от сухота, залющване и нацепване на кожата се засягат най-вече вратът и ръцете.

Само в ранното детство ли се появява за първи път?
Може и по-късно, при подрастващите, както и при 50-годишни хора, като при възрастните протича много тежко и трудно се лекува. А при децата значение за отключване на атопичен дерматит има и хранителната алергия. Алергията към краве мляко е един от главните провокатори на атопичен дерматит при кърмачета.

Също домашните микрокърлежи са сред основните причинители на един подтип атопичен дерматит. Когато атопичният дерматит се установи и лекува навреме, тогава се спира т.нар. атопичен марш - преминаването на атопичния дерматит в алергична хрема и в бронхиална астма. Именно тук място имат пробиотиците - да спрат хода на атопичния марш.

По какъв начин го правят?
По много интересен. Те са група живи бактерии, които се използват за лечение на много заболявания на стомашно-чревния тракт, но имат също и имуномодулаторен ефект. От 100 трилиона бактерии, обитаващи гастроинтестиналния тракт, някои са болестотворни, други са нормално съжителстващи, трети са протективни, борят се с вредните бактерии. Но много от тях имат и имунорегулаторен ефект.

Заселването с бактерии на гастроинтестиналния тракт зависи от това дали детето е родено нормално или с цезарово сечение, дали е родено на село, в града, вкъщи, каква флора имат работещите в болниците. Изобщо много са причините, които влияят върху чревната флора и ранното вмешателство в тази флора има положително или отрицателно отношение по-нататък към развитието на атопичните заболявания.

Какво ще рече положително или отрицателно вмешателство?
Отрицателното вмешателство е ранното приложение на антибиотици. Категорично трябва да се ограничат антибиотиците при кърмачетата, и то до 3-месечна възраст, защото се унищожава, макар и временно, протективната микрофлора и по този начин многократно се повишава рискът от алергии.

Положителното вмешателство е прибавянето на някои щамове на бактерии пробиотици, като лактобацилите например. То води до имунорегулаторни въздействия и оттам до намаляване на процента на алергиите, и то на атопичния дерматит. Пробиотиците влияят и върху толеранса към различните храни, които се въвеждат постепенно в кърмаческа възраст и влияят върху регулаторния имунитет.

Цялостното укрепване на имунитета намалява и податливостта на алергии?
Да. Пробиотиците повлияват както адаптивния имунитет, който след това е отговорен за развитието на алергичните заболявания, така и вродения, и регулаторния имунитет, който влияе вече върху развитието на алергиите. Много е важно кога е времето на приложение на пробиотиците - това са последните 6 седмици от бременността и първите два месеца от живота на бебето. Това е най-важното време, когато трябва да се прилагат пробиотиците и когато имат ефект.

Високорисковите групи са семействата, които имат алергично заболяване като атопичен дерматит, алергична хрема, бронхиална астма, хранителна алергия. Родители с такива заболявания, както и братя и сестри на бъдещите деца, които ще се родят от бременна майка, трябва задължително да се профилактират с пробиотик. „Лакто 4” например има всичките качества на един пробиотик с имуномодулаторен ефект. Ако вече се е проявил атопичният дерматит, има период до 30 дни, през които препаратът може да бъде прилаган без прекъсване в комбинация с другите терапевтични методи.