Едно от първите неща, които научаваме, прохождайки в живота, е да си мием ръцете.

 В недалечното минало хигиенните ни навици бяха поверени на сапуна „Петел”. По-късно западният свят ароматизира баните ни, а чрез жадуваните от много българи магазини на „Кореком” телата ни замирисаха не на луга, а на цивилизация. Днес изборът от пенещи се средства е огромен. Въпреки това човечеството все още не е сигурно на кого трябва да благодари заради безценния дар, наречен сапун. И дали въобще трябва да благодари.

По времето на Омир това благо все още не е било познато. Древните гърци са използвали пясък, като по-заможните предпочитали ситния, донесен от бреговете на Нил. Едновремешните египтяни пък се миели с паста от пчелен восък, разтворен във вода. Дълго време работа е вършела и дървесната пепел.

За правото да са изобретили сапуна спорят няколко древни народа. Римският учен и политик Плиний Старши твърдял, че появата на миещите средства не се дължи на високоцивилизованите египтяни или находчивите гърци и вавилонци, а на дивите галски племена. Според историка те правели от мазнини и пепел от бук чудодейна смес, която използвали за миене, а и за лечение на кожни заболявания.

Учените обаче си нямат друга работа, а само ровят. Неотдавна те открили описание на процеса на варене на сапун върху шумерски глинени плочки. Методът бил следният: смесват се дървесна пепел и вода и след като тази смес кипне, към нея се добавя мазнина. Така се получавал сапунен разтвор.

Друга версия твърди, че все пак сапунът е измислен от римляните. Според легендата самата дума „сапун” (на английски soap) произлиза от името на планината Сапо, където били пренасяни жертви на бога. Сместа от разтопената животинска мазнина и дървесната пепел от жертвения огън била пренасяна от дъждовете и попивала в глинестия грунд на брега на реката Тибър. Жените, които перели дрехите си там, забелязали, че тази смес значително облекчава труда им.

Миещото средство дълго време е било признак за разкош и било ценено наред с лекарствата и целебните отвари. Но дори заможните хора не можели да си позволят да перат със сапун. Използвали глина и различни растения. Затова и прането било трудна работа и задължение предимно на мъжете.

Така че кои са „авторите” на сапуна едва ли някога ще се знае категорично. Ясно е обаче, че производството на миещи средства е тръгнало от средновековна Италия. Сто години по-късно тайната на занаята стига до Испания. През ХІ век центровете, в които се е съсредоточило варенето на сапун, са Марсилия и Венеция.

В интерес на истината трябва да споменем, че средновековните жители на европейските страни не са злоупотребявали с чистотата. Сапун са ползвали само представителите на дворяните и свещениците, и то не всички. Модата на миенето и къпането дошла с рицарите, които по време на кръстоносните походи минали през арабските страни. Затова през ХІІІ столетие започва разцветът на производството на миещите средства първоначално във Франция, а после в Англия. Крал Хенри ІV дори издал закон, с който забранил на занаятчиите, които варят сапун, да нощуват под един покрив с другите занаятчии. Тайната трябвало да се пази с всички средства.

Първият твърд сапун се появил в Италия през 1424 г. А изобретяването на шампоана се свързва с името на англичанина Кейси Хърбърт. Първият шампоан бил смес от сапунена пудра и треви. Бил наречен Shaempoo. Течният вариант на шампоана бил разработен от немската компания Schwarzkopf през 1927 година.

Днес никой не спори дали да използваме или не средства за лична хигиена. Но специалистите все по-сериозно сигнализират, че сапуните, шампоаните или геловете за душ не само вредят на околната среда, а носят рискове и за здравето на хората. Възторгът от скърцащия звук на чистота постепенно премина в тревога, защото химическите вещества, използвани за производството на миещите средства, проникват във водата и почвата. Малко хора обаче се замислят какво става с шампоана, който измиваме под душа. Британски експерти от Кралското общество по химия засилиха тъмните краски, като съобщиха, че и най-съвременната технология за пречистване не може напълно да предотврати попадането на вредни химикали в питейната вода. Особено безпокойство сред еколозите предизвиква триклозанът, който се съдържа в течните миещи препарати, пастата за зъби, дезодорантите и сапуните. Около 90 тона от този антибактериален компонент попадат всяка година в домовете ни. Триклозанът е вреден, а специалистите понякога го откриват в рибата, която може да попадне на трапезата ни. Понякога присъства дори в майчиното мляко. Все още не са доказани всичките негативни ефекти на това вещество за здравето ни, но учените вече са установили, че то предизвиква хормонални изменения при животни, а тези изменения може да доведат до сериозни заболявания и изоставане в развитието. Има съмнения, че триклозанът може да доведе до резистентност на микроорганизмите към антибиотици.

Така че пътят може би е връщане към природата, преди да сме я унищожили. Неслучайно набира скорост тенденцията за правене на домашен сапун с помощта на органични съставки. Все пак посоката е зададена, а тя е раздяла с Менделеевата таблица.