Вторият защитен вал на организма се осигурява от „тримата мускетари” - витамините А, Е и С.

Витамин А. Това е сумарно название на две групи природни съединения – ретиноиди и каротеноиди. Първите се срещат основно в храната от животински произход. Имат изразена антиоксидантна активност, която в значителна степен зависи от присъствието на минералите цинк, желязо и манган. Ретиноидите осигуряват нормалното функциониране на зрението – яснота, контраст и цветоусещане. Каротеноидите са растителни пигменти, които обуславят жълтите, оранжевите и червените краски на голяма част от растенията и техните плодове. Включват редица вещества, по-важните от които са бета-каротин, алфа-каротин, лутеин и ликопен. Ефективността на действието на каротеноидите се повишава в присъствието на млечни мазнини, затова е по-добре салатата от моркови и тиквата да се консумират със сметана.

Витамин Е или токоферол. Един от най-важните екзогенни (доставяни с храната) антиоксиданти. Той се вгражда в клетъчните мембрани, като по такъв начин препятства нахлуването на свободните радикали в клетките и предотвратява тяхното рушително действие. Установено е, че в своето антиоксидантно действие витамин Е се допълва с каротеноидите. Докато витамин Е осигурява антиоксидантната защита в среди, богати на кислород, каротеноидите са се „специализирали” на среди с ниско кислородно съдържание. Доказано е, че витамин Е забавя процесите на стареене в организма и предотвратява развитието на редица заболявания – сърдечно-съдови, онкологични (например рака на простатата), болестта на Алцхаймер и т.н. Негови източници са растителните масла, слънчогледовото семе, маслините, бадемите, броколито, спанакът и много други зеленчуци.

Витамин С (Аскорбинова киселина). По брой на изпълнявани функции в организма той е безспорен лидер – осигурява надеждна антиоксидантна защита на широк кръг вещества – мазнини, белтъци, ензими, ДНК, и възстановява активността на витамин Е, „загубена” в битката със свободните радикали. „Периметърът” му са водните среди, с което отлично допълва действието на мастноразтворимите витамини А и Е, които „оперират” в мастните среди. Активността му се възстановява от глутатиона, което е ярко доказателство за комплексното действие (синергизма) на антиоксидантите. Витамин С участва още в синтеза на стресовите хормони норадреналин и серотонин, който контролира съня, апетита и емоционалното състояние. Има убедителни доказателства за участието му в поддържането на имунитета (синтеза на антитела и интерферон, активация на клетките, „отговорни” за имунния отговор на атаката на бактериите и вирусите и др.). Източници на този витамин са почти всички плодове (особено цитрусовите), шипката, касисът, аронията, картофите, зелето и много други зеленчуци. Поради значителната му термолабилност при варене неговото съдържание намалява с около 50%, а при печене – с до 90%.

Полифеноли. Това е огромна група растителни пигменти, които изграждат следващия защитен антиоксидантен вал на организма и подпомагат и допълват действието на „тримата мускетари”. Нещо като гасконеца Д’Артанян. Към тях се отнасят катехините, съдържащи се главно в чая, но още в броколито, спанака, морковите, ягодите и др., антоцианите, съдържащи се в ярко обагрените от червено до синьо плодове, както и уникалните със своето магическо действие вещества ресвератрол (съдържащ се в червеното грозде и вино) и кверцетин.

Минерални вещества. Макар и в известна степен „обслужваща”, тяхната функция е незаменима за пълното изграждане на антиоксидантната защита на организма. Селенът влиза в състава на ензима глутатионпероксидаза, който защитава биологичните мембрани от атаката на свободните радикали, стимулира възстановяването на активността на витамините С и Е и т.н. Медта е компонент на ензима с още по-умопомрачителното наименование супероксиддисмутаза, стоящ на стража във вътрешността на клетките, в чийто синтез участва манганът. Цинкът влиза в състава на над 100 ензима, които „управляват” важни процеси в организма, в т.ч. и антиоксидантната защита.