Публикация

Кои Е-та защитават храните?

В една или друга степен на окислителни промени, активирани главно от въздушния кислород, са подложени и хранителните продукти, които постепенно влошават своя външен вид, придобиват несвойствен вкус и аромат и понижават биологичната си стойност.


 

Тези промени в особена степен засягат мазнините, полифенолите и витамините. Предвид на това използването на антиоксиданти при производството и съхранението на храни е просто задължително. Известна тяхна алтернатива представлява вакуумното опаковане и опаковането с използване на инертни среди, но по понятни причини то не може да реши цялостно проблема.

Съгласно Европейското законодателство към групата на антиоксидантите се отнасят хранителните добавки от Е300 до Е399. Към нея са добавени и т.нар. киселинни регулатори, представляващи киселини като лимонена (Е330), винена (Е330), ортофосфорна (Е338), янтарна (Е363) и др., както и техни соли, които повишават антиоксидантния ефект на „същинските” антиоксиданти и обслужват определени технологични цели. В качеството на „същински” антиоксиданти се използват добре познатите витамини – аскорбинова киселина (Е300) и нейни соли и естери (Е301 – Е305), токофероли (Е306 – Е308), към които няма претенции за негативен ефект върху човешкия организъм. Известни резерви има към пропилгалата (Е310), октилгалата (Е311) и додецилгалата (Е312), за които има опасения, че предизвикват алергии, мигрена и астма и влияят негативно на стомашно-чревния тракт.

По тази причина те не се препоръчват да се влагат в храни, консумирани от деца, чиято имунна система не е достатъчно изградена. Сериозни подозрения има към бутилхидроксианизола – ВНА, (Е320) и бутилхидрокситолуена – ВНТ, (Е321), които са най-използваните антиоксиданти за предпазване на растителните мазнини и маслото, при производството на дъвки и др. Има сведения, че те провокират различни алергични реакции и са потенциални канцерогени. Забранени са в Япония. Макдоналдс също ги премахва от продуктите си в САЩ.

 


 

" }-->

Коментари