Кой е вечният град – Рим или Париж? Къде е по-хубаво да си турист?

Две години след запознанството ми с Рим не мога да намеря за себе си отговор. Била съм в Париж няколко пъти в различни моменти от развитието на Европа и впечатленията ми варират от възторг (през 1978 г.) до неприятната изненада, че и тук може да е толкова мръсно (2003 и 2012 г.). Ето ме отново в столицата на Франция. Впечатленията, трупани при предишните визити, нямат нищо общо със сегашните. И тук както навсякъде из Европа вече нищо не е същото.

Най-видимото първо усещане  са многобройните имигранти. Второто – въоръжените с автомати патрули, които обикалят из гарите и всяват по-скоро чувство на страх, отколкото на сигурност. Цветнокожото присъствие във влака от летище „Шарл де Гол” към центъра те кара да се замислиш в коя държава си попаднал. Един от тях настойчиво ми дава знак да махна големия куфар от седалката, защото иска да седне. В името на толерантността пропътувам остатъка от маршрута, затисната от куфар в скута. Гарите и станциите на метрото са доста мръснички и намирисват на тоалетни. За сметка на това с подземния влак може да се стигне навсякъде в Париж за не повече от 30 минути, а станциите са 300. Всички афиши и реклами под земята са оформени като картини с рамки от керамични плочки, което вероятно е намек за безбройните музеи за изкуство на горното ниво.

Справочниците твърдят, че под земята на града кипи не по-малко активен живот. Париж е изграден с гипс и варовик, изкопани от недрата на самия мегаполис. Само на левия бряг на Сена имало 299 км тунели, които обаче са затворени за посещения. Освен каменоломните под земята е и сложната мрежа от тръби за канализация и водопровод, за известната пневмопоща, част от която функционира и досега. Заради галериите и тунелите на хълма около Монмартр имало сгради, които се пропуквали и се свличали. Което пък спасило квартала от презастрояване.

Париж може да бъде разглеждан с месеци и пак да не си видял всички препоръчани забележителности. За почти  всяка сграда и булевард има туристическа легенда. Най-новата е свързана с първия кадър от филма „Туристът”, в който Анджелина Джоли пие кафе в едно открито заведение близо до „Комеди Франсез”. Разбира се, че се изкуших да седна на същото място, но трябва да призная, че палачинките бяха по-жилави и от тези на плажовете по нашето Черноморие.
Да си пиеш кафето на Шан-з-Елизе е вълнуващо и приятно. Но сервитьорът те предупреждава да не оставяш чантата си на съседния стол, защото могат да ти я откраднат. Разказаха ми, че ловки мъже и жени дебнели по оживените места и грабвали със завидна бързина телефони и чанти от ръцете на разсеяните туристи. Със свито сърце попитах какви са крадците по народност. Оказа се, че са румънци, което не ме зарадва много. Така в продължение на шест дни стисках чантата си отпред и не я оставях никъде без надзор.

Преди време писах мнение за състоянието на софийския булевард „Цар Освободител” и си пожелах той да се превърне в нашия Шан-з-Елизе. Разхождайки се по оригинала, си дадох сметка, че той превъзхожда най-вече със слава, история и мащаб. Единият тротоар на булеварда е покрит с пясък и чакъл, както и всички алеи на парка Тюйлери. Вероятно заради традицията, но пък е доста прашно за туристите. По Шан-з-Елизе също патрулират полицаи, но тук са на коне и без автомати. Една от новите атракции на прочутия булевард е опашката пред магазин за дрехи на модерна американска марка. Макар че тук цените са доста по-високи от Америка или интернет, туристите спокойно се редят пред врата от жив плет, от която специално облечени служители ги съпровождат до магазина.

Опашки за най-скъпите марки обувки и чанти има и в прочутата Галери „Лафайет”. Клиентите са основно японци и китайци. Пазаруват количества от чанти за 2-3 хиляди евро, джапанки за 300, шалчета за 500. Записват им имената от паспортите при всяка покупка, вероятно за предпазване от измами с банкови карти. Жените вървят напред, а мъжете стоически ги следват на всеки щанд. Не бях виждала представител на силния пол да изглежда по-нелепо от японец на средна възраст на етажа за дамско бельо. Но тези мъже сякаш стоят на пост до пазаруващите си съпруги.

В пътепис за Париж не може да не стане дума за храната. Тя е навсякъде, в голямо изобилие и с чудесно качество. За наше разочарование черешите, ягодите, доматите и краставиците имат равностоен, че и по-добър вкус от българските. Цените на качествените френски вина и сирена в магазините директно правят дъмпинг на цените на същите марки у нас. Розе от Прованс може да се купи за 5-6 евро в супермаркет в Париж, а в изтънчените винарски магазини у нас то е най-малко 18-28 лв.

На бъдещите посетители на френската столица горещо препоръчвам да не робуват на пътеводителите, а да се хранят в малки квартални ресторантчета или кулинарни магазинчета. Вкусът и качеството са невероятни, а цените са съвсем нормални. Разбира се, не бива да се пропускат ресторантите в квартал „Сен Жермен”, където купонът и нощният живот са под открито небе, а атмосферата допълва добрата храна. Уличките и заведенията много напомнят на кръчмите около площад „Навона” в Рим. Трябва да отбележа, че никъде в Париж не се пуши на затворено или обществено място. Но не се забелязва бизнесът да страда от това.

Започнах този текст с колебанието кой град ми харесва повече - Рим или Париж. В края все още  нямам отговор. Може би Рим е малко „по-човечен” и уютен. Докато Париж е по-импозантен, по-шарен, с повече контрасти. Едно е сигурно, най-добре е всеки  сам да сравни и да направи своя избор.