Публикация

Цикладските острови

Те са еманация на летните ни блянове – лазурно синьо море, което се изтяга под слънчевите лъчи, белосвани всяка пролет преди Великден ниски къщи и хотели с плоски покриви и сини кепенци, усамотени плажове, идилични пейзажи на всяка крачка.


 В емблеми са се превърнали – отново сините – куполи на църквите, павираните улички, рибните пазари, залезът на Ойя. Погледнати от въздуха, островите изглеждат сякаш завихрени около „пъпа”  Делос – дребосък сред побратимите си, но колос със свещената си аура на родно място на бога Аполон и археологическите си богатства.

Цикладите заемат едва 2600 кв. км от територията на Гърция, но са неустоимо романтични и обвеяни с толкова легенди за герои, пирати и подвизи, че са една от най-желаните курортни дестинации. Архипелагът се намира в Егейско море – между Южните Балкани и древния Крит – и е достъпен по въздух и вода. По-големите острови и островчета са над 220, без да броим безчетните скали, подали нос от вълните.

Апокалиптична природна стихия преди около 4000 години потопила значителна част от древната Егея, за да се сложи началото на цикладската цивилизация. Легендата я свързва със Зевс, който предизвикал потоп, за да накаже смъртните, и оставил живи само Декалион и Пира – за ново начало на човеците. Друго предание разказва за гнева на Посейдон, потопил Атика. Както и да е било, археологическите разкопки при Акротири доказват уседнал живот още преди бронзовата епоха. На този кръстопът на средиземноморските народи са процъфтявали корабоплаването, търговията, металообработването. Островитяните избирали защитени места за поселенията си и превръщали в прекрасни произведения на изкуството изключително качествения мрамор от Наксос и Парос.

Ранните образци на местното творчество са намерени в огромното изобилие от гробници на знатни граждани. Керамика, оръжия и артефакти от благородни метали и полускъпоценни камъни не само от минойската епоха красят музеите. Цикладите принадлежат на Византия до падането на Константинопол през 1204 г., стават доминиум на венецианците и се владеят след това от турците чак до обявяването на независимостта на Гърция през 1829 г. В наши дни пристанището Ермуполи на остров Сирос все още се води за административна столица на архипелага.

Туристите, които се тълпят тук целогодишно, порят с платноходки и яхти от остров на остров, но не подминават уютния, живописен рибарски рай Парос. Оттук произлизат късовете мрамор за шедьоврите Венера Милоска и победната Нике, намерена на о-в Самотраки. Главният град Парикия е впечатляващ с византийската базилика „Панагия Екатондапилани” („Богородица на стоте врати”). Казват, че стотната още не е преброена – сигурно зазидана някъде в стените, но храмът има голяма тежест, защото е построен с благословията на света Елена. Корабът на майката на император Константин I акостирал тук в началото на четвърти век, когато тя изпълнява мисията на живота си: да намери Голгота, Гроба Господен и Светия кръст в Йерусалим. Каменният иконостас и кротналата се в буйна зеленина манастирска градинка контрастират с уединението си на бодрата глъч по кафенетата наоколо. Отиваме и до живописното рибарско селце Науса, известно с Фестивала на виното и рибата. Северният вятър на Парос носи друга екстра – той е идеален за сърфиране през летните месеци.

Настроените за безкраен празник ползват за базов друг иконичен остров – Миконос (с главен град Хора), който разпознаваме на картичките по ветрените мелници. От хълма се открива романтична панорама към т.нар. малка Венеция, която наистина има някаква прилика с оригинала, но морето е много по-лазурно, а от кръчмите се чува сиртаки. Именно тук, в Алефкандра, се вихри нощният живот, а местните зарибяват туристите със спомени как са купонясвали с Брад Пит и Анджелина. Мястото е като галерия на открито – по тесните павирани улички (проектирани нарочно, за да се губят нашествениците пирати) можете да посетите малки и големи галерии и изложбени залички, магазини за ръчно изработени, но и „китайски” сувенири. Частните автомобили са забранени и начинът за придвижване из острова е с таксита. Пешите разходки няма начин да не ви отведат до ресторантче с рибни специалитети. Сред атракциите на Миконос са и самоуверените като домашни любимци пеликани Петрос и Павлос. От пристанището тръгва корабчето до споменатия свещен остров Делос.

Абсолютната перла в короната на Цикладите е Санторини (наречен на света Ирина), от който до наши дни е достигнала част с формата на скарида. Една от възбуждащите въображението легенди е, че след поредното изригване на вулканичния остров се образувало гигантско цунами. То поело на юг, Червено море се разтворило и народът на Мойсей преминал по суша от Египет до Обетованата земя. В образувалия се след много ерупции залив се вижда конусът на полузаспалия, но жив кратер на вулкана, а круизерите и фериботите изсипват туристите на ниския бряг. От километри впечатлява непристъпната калдера на Санторини – стръмните, високи по 300 метра вулканични скали, разгънати като учебник по геология. Пътят за автобусите и такситата нагоре към столицата Фира се вие като козя пътека, а по-коравосърдечните туристи за собствено удоволствие се изкачват, яхнали дребни мулета. Къщите са кацнали отгоре и гледката към залива и вулкана е наистина единствена и неповторима. Сред атракциите е лифтът, който се спуска до старото пристанище. Кратерът е достъпен с корабче, но задължително с туристически обувки с дебела подметка, защото изпуска газове и дим и е твърде горещ.

Най-лесният превоз от плаж до плаж е с мотопеди или бъгита, а най-дългото разстояние на острова е до 12 км. Плажовете Влихада, Камари, Периволос и Периса са уникални, защото няма друго място на света, където да видите черен, червен и бял пясък на толкова малка територия. Кулминацията при престоя на Санторини е прочутият залез на Ойя – местните, накацали по терасите на кафенетата, се кълнат, че е най-красивият в света, но аз оставам на особено мнение.

Полезно

Най-близкото до нас летище, откъдето се стига до Санторини (Тира) или Миконос през лятото, е в Солун. Пътува се и с различни категории фериботи, според което се определя и цената. Те тръгват от Пирея, най-голямото гръцко пристанище в близост до Атина, както и от Рафина, на североизток от гръцката столица, и повечето туристи избират да посетят поне няколко острова. Плаването през деня е изключително романтично, ако изберем да се наслаждаваме на пейзажите от горната палуба. Изборът на по-малко известните острови от Цикладите за почивка (като напр. Тинос, където ходят гърците) вероятно ще е по-изгоден откъм организация и разходи, както и пътуването с група (по-големите туристически фирми предлагат летни чартъри до Тира и няколкодневен пакет).

В последните 2-3 години паднаха цените при наемане на яхта с екипаж и това е добър вариант за неголяма компания, която иска да изкара независимо ваканцията си. По принцип цените на храната, напитките и сувенирите на островите са по-високи – и заради туристическия интерес, и заради транспортирането. Не пропускайте хориатики (гръцката салата), узото с мезета, сувлаки (шишчета), рибните гозби и студената рецина. Златно правило е да се избягват ресторанти, които са твърде туристически и с меню на много езици. Там се опитват да угодят на всеки вкус и се губи автентичността на местната кухня. Търсете по-малките, семейни таверни. У дома може да отнесете от прочутия санторински шам фъстък и сладко вино (винсанто), произведено от сушени на слънце плодове. Пийте за предпочитане бутилирана вода.

За островната група са характерни дългите средиземноморски лета със средни температури 25-30 градуса и 11 часа слънце дневно, но и силните ветрове мелтеми, които освежават. Все пак за нас най-благоприятни са месеците май и септември, а през високия сезон – от средата на юни до август, е толкова пренаселено, че едва ли ще се насладите на почивка. Най-изгодно можете да резервирате индивидуална почивка от октомври до април, но следете внимателно дали желаният хотел работи целогодишно. Прекрасни уединени плажове има на Милос – Аполония, както и Палеохори (запазен за нудисти, има и минерални извори). На Наксос разгледайте Портара – гигантската мраморна порта на храм от 500 г. пр.Хр., който никога не е бил достроен.

 

 

" }-->

Коментари