Четенето не е само средство за отмора или подобряване на знанията – книгата действа на мозъка като тоник.

Невролози твърдят, че четенето помага на мозък да развива вниманието си, да свързва причина, ефект и значение, да разпознава структури – начало, среда, край. Приказките и историите са важни за развитието на децата.

Тогава мозъците са още пластични и готови да усвояват нови умения. Затова родителите трябва да четат на децата си възможно най-често, а след това да ги насърчават сами да продължат да четат.

Книгите разширяват хоризонта и ни помагат да научаваме неща за различни култури и да развиваме чувството на емпатия (съчувствие, съпричастност...).

Учените дават за пример компютърна игра, чиято цел е да се спаси принцесата, но играчът иска просто да спечели, той не се интересува от девойката. При книгите обаче принцесата има минало, настояще и бъдеще. Тя е свързана с други герои и т.н.. Читателят може да се свърже с нея, да види света през нейните очи.

Четенето упражнява целия мозък, намалява стреса и тренира въображението.