Някой беше казал, че в България има два сезона „Егати жегата” и „Егати студа”. Всеизвестна е българската склонност да се оплакваме от всичко и всеки, но в случая с времето няма кой да ни помогне, ако сами не го направим.

Високите температури изискват и по-специална грижа за организма, който се нуждае от непрекъснат прием на течности.

За да разберем обаче кои напитки най-много утоляват жаждата през лятото и кои трябва да се избягват, решихме да се обърнем към председателя на Управителния съвет на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) Жана Величкова. Тя започна с предупреждението, че в момента, когато човек е усетил жажда, организмът вече е дехидратиран и не бива да чакаме да ни пресъхне устата, за да посегнем към разхладителната напитка.

Експертите в бранша и диетолозите са единодушни: в жегите трябва да се пие много вода, поне 2,5-3 литра. Чудесна е практиката в много офиси да се поставят апарати за вода. Много важно е да се спазват задължителните програми по хигиенизация на апаратите, които са строго различни в зависимост от помещенията, от броя на хората, литрите използвана вода и т.н. От Асоциацията правят опит да се създаде регулация в тази насока. Галоните с вода трябва да имат отличителни знаци, за да знаем кой носи отговорност за това, което пием. Абсолютният минимум за хигиенизация е тя да се прави през 6 месеца. До апарата с вода трябва да има чек-карта, която да дава информация на потребителя кога е направена профилактиката.  

Има обаче и други полезни вещества, които хората могат да си набавят чрез приема на различни напитки. „Така например поне една водна чаша натурален сок би могла да отговори и на препоръките на специалистите да приемаме по пет порции плодове и зеленчуци всеки ден. Бих искала да кажа, че производителите в България полагат неимоверни усилия, за да разбият някои от митовете, които са на пазара” – сподели Жана Величкова. Сред тях са, че натуралните сокове и нектари почти не съдържат плодови съставки, натъпкани са с консерванти и изкуствени оцветители.  

„Нашите производители използват технологични иновации, за да могат да гарантират в максимална степен запазване на полезните вещества в чашата сок” – акцентира събеседничката ни. Тя разказа за технологията Whole Press, която дава възможност едновременно да се използва не само месестата част на плода, а и неговата обвивка, така че да се гарантира максимален прием на полезни вещества. „Други много добри инициативи са въвеждане на линия за преработка на пресни плодове и зеленчуци директно при производителите на сок, тоест те правят качествен подбор на суровината. Скъсява се пътят от плода до крайния продукт – добави специалистът в бранша и акцентира: - Естествено не всички кутии сок са еднакви, затова непрекъснато призоваваме потребителите да четат етикета.”

Оказва се, че чайовете стават все по-популярни сред българския консуматор. „Нашата индустрия предлага гама от чайове, които не са познати на другите пазари. В категорията за иновации имаме включени съставки от мурсалски чай например, който е типичен за нашия регион” –  добавя Жана Величкова. Тя констатира още, че въпреки кризата и свитото потребление българинът правилно е сложил трайно водата на масата. Общо 668 млн. литра са реализирани на пазара на безалкохолни напитки, сочи анализ на данните за потреблението за първата половина на годината на АПБНБ. Потреблението е само с 10 млн. литра по-малко от същия период на 2011 година. Най-малък процент по консумация на българския пазар обаче имат енергийните напитки. В сравнение с консуматорите от Америка и азиатските страни нашият дял е почти нищожен.

Различните вкусове на хората са причината и питейната индустрия да прави вариативни и интересни миксове от плодове в състава на соковете и нектарите. Това е и своеобразен начин да се докоснем до полезните вещества на някой екзотичен плод, който иначе е недостъпен на пазара. Най-обичани от българите обаче според статистиката си остават соковете с вкус на праскова и кайсия. Докато на Запад се предпочитат напитките с вкус на портокал и ябълка.