През последните години броят на пациентите със заболявания, предавани основно при сексуален контакт, започнаха да се увеличават.

Причините за това са многобройни, но е важно обществото да е запознато с тези болести, за да бъдат те откривани и лекувани навреме.

Микроорганизмите, които причиняват наричаните дълги години „венерически” болести, преминават от човек на човек чрез кръвта, семенната, вагиналната или други телесни течности. Някои от болестите могат да се предават и извън сексуалния контакт, например от майката на детето по време на бременността или раждането, при кръвопреливане или използване на общи игли от наркомани.

Напълно е възможно да се заразите със сексуално предавана болест от хора, които изглеждат в перфектно здраве и които дори не знаят, че самите са инфектирани. Много от тези инфекции не предизвикват никакви оплаквания в началото или симптомите им могат погрешно да се свързват с други здравословни проблеми, което забавя диагнозата и лечението.

Причините

Три групи микроорганизми могат да предизвикат сексуални инфекции:

•    Бактерии – гонорея, сифилис, хламидия
•    Паразити – трихомониаза
•    Вируси – СПИН, генитален херпес, HPV инфекция

Сексуалната активност играе роля и за разпространението на други инфекциозни агенти, но човек може да се зарази с тях и без сексуален контакт, например хепатит А и Б, шигела, криптоспоридиум и др.

Симптомите

Те са изключително разнообразни, поради което дълго време инфекцията може да остане неразпозната, докато не се появят усложнения или партньорът не бъде диагностициран с определено заболяване, което налага изследване на всички, които са имали сексуален контакт с него.

Все пак има някои признаци, които изискват преглед, изследвания и проследяване: ранички или упорити зачервявания по гениталиите, около ректума или по устните; болезнено и парещо уриниране; изтичане на необичаен секрет от пениса или вагината, вагинално кървене извън месечния цикъл, болезнени и/или подути лимфни възли в областта на слабините.

Симптомите обикновено се появяват от няколко дни до три месеца след рисков сексуален контакт. След това могат да изчезнат в рамките на няколко седмици, дори и без лечение, но това невинаги означава, че проблемът е приключил.

Рискови фактори

Всички сексуално активни хора практически са изложени на риск от заразяване с венерическа болест. Но той е по-висок в следните случаи:

•    Практикуване на вагинален, анален или орален секс без презерватив. Например мъж, носител на гонорея, който не ползва кондом, я предава на партньорката си в 80 на сто от случаите още при първия сексуален контакт. Неправилната употреба на презерватива практически се равнява на неизползването му;
•    Едновременни връзки с много сексуални партньори;
•    Ако вече сте били инфектирани с генитален херпес, сифилис или гонорея, сте изложени на по-голям риск да се заразите с вируса на СПИН при контакт с HIV позитивен партньор;
•    Сексуалните контакти след непремерена употреба на алкохол снижават задръжките и критичността и увеличават риска от заразяване;
•    При жените в юношеска възраст клетките, изграждащи маточната шийка, още са незрели, което ги прави по-уязвими към някои полово предавани инфекциозни причинители.

Диагностика

Установяването на полово предавана болест е задача на лекаря. Обичайно пациентите със съмнения се обръщат към гинеколог, специалист по кожно-венерически болести или уролог. Освен прегледа те могат да назначат специфични кръвни изследвания. Само кръвен тест (но неколкократно) е достатъчен например да потвърди или изключи заразяване с HIV, както и по-късните стадии на сифилис. Някои полово предавани болести се установяват и чрез изследване на урината или други телесни течности. Материал от ранички по половите органи също може да служи като диагностичен тест.

След установяването на конкретно заболяване правилното и навременно лечение е решаващо за крайния успех. Обикновено терапията е свързана с антибиотични курсове или противовирусни средства. Вече дори чумата на ХХ век – СПИН, е превърната в хронично заболяване, което може да се контролира успешно с десетилетия. Но при закъсняло лечение дори по-тривиалните полови болести могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми и да нарушат качеството на живота.