Публикация

Първокласник вкъщи

Есента освен носталгично настроение носи и емоции около първия учебен ден. Дали ще са положителни, или отрицателни зависи от това доколко сме подготвени за вълнуващото събитие.


Тази година повече от 60 000 малчугани ще прекрачат училищния праг за първи път. До школския звънец останаха броени дни, така че повечето родители на първокласници вече сигурно са отишли на задължителната родителска среща.

„Тя е ключова, защото запознава родителя както с възможностите, които се предоставят на сина или дъщеря му, така и със задълженията и изискванията към малчугана”, обясни Яна Алексиева – училищен психолог и координатор на проекти в Асоциация „Родители”. На тази среща не само ще се запознаете с учителя, който ще прекарва понякога повече време с наследника ви от самите вас, но и ще можете да уточните начините за комуникация с него.

Добре е предварително да се разберете – до колко часа и кога е удобно да се позвъни при проблем, кога са приемните часове на преподавателя за консултация и въпроси и т.н. Обсъждат се варианти за комуникация с всички родители чрез социалните мрежи или с помощта на електронната поща. Началният педагог разяснява и как ще протичат часовете и какво е необходимо на всяко първолаче.

Според думите на Яна Алексиева обаче не е толкова важно суетенето около детайлите като закупуване на раничка, костюмче за 15 септември или обувки за физическо възпитание. „Първо трябва да подготвим психически детето.

Къде отива, с кого ще се срещне, как ще протича денят му. Малчуганите са много емоционални и трябва да усещат спокойствие, че всичко е наред, както и нашата подкрепа” – казва събеседничката ни.
Ето защо един от полезните съвети на семейния консултант е още преди 15 септември да разведем първокласника из училище.

„Едва ли някой ще има нещо против, а такава разходка ще успокои бъдещия ученик, защото сградите са огромни и децата често се губят в тях. Запознаването със средата – чина, дъската, салона, тоалетната, ще подпомогне емоционалната подготовка на детето”, добави още Яна Алексиева. Не изпадайте в еуфория обаче, когато говорите за училищния живот, защото детето може да се уплаши или разочарова.

Откровеният разговор е винаги предпочитан пред фалша, ако вие самите имате тревоги, а обяснявате на детето колко ще му е хубаво в класната стая. Децата усещат всякакво безпокойство или нотка на колебание. Каквито и спомени да буди у вас училищният звънец, това е един нов етап в развитието на всеки човек. Малчуганът може да усети очарованието на това да се учиш, да бъдеш откривател, да те чака ново приключение всеки ден.

„Когато посажда бобче в памуче и то пониква или пък изписва без чужда помощ името си, детето вече извоюва малка победа, става по-амбициозно и преоткрива света” – сподели с усмивка детско-юношеският психолог. Ето защо родителите би трябвало да се доверяват на училището като институция – там са професионалистите, които ще обгрижват детето. Там то ще изкачва стъпала, може и да пада, но ще се научи да става.

„Училището е партньор на родителите. Старайте се да не конфронтирате мнението си с това на учителя и да не уронвате авторитета му пред детето. Ако все пак с нещо не сте съгласни, намерете верния и спокоен тон да поговорите и с детето си, и с преподавателя” – акцентира Яна Алексиева. Тя препоръчва учениците в първи клас да не носят мобилни телефони. Вероятността малчуганът да се разсейва е много голяма, освен това той може да изгуби апарата или да дразни с него другите деца.

Въпросът за това дали първокласникът трябва да има джобни пари също е доста дебатиран сред родителите. И те самите не са единни в мненията си. „Ами ако огладнее или ожаднее? Ако му свърши химикалката и иска да си купи нова?” – се чува от единия лагер. Други родители се притесняват, че детето може да си купи некачествена храна или напитка, да изгуби парите или пък да ги харчи за ненужни неща. От Асоциация „Родители” са категорични, че ако сме осигурили шишето с вода за детето и сме му сложили кутийка със сандвич, моркови или някакъв плод, джобните не са необходими. Не забравяйте, че има програма за безплатна закуска и чаша топло мляко или чай  в училищата, така че наследникът ви няма как да остане гладен.

От друга страна обаче, ако повечето деца си носят някакви пари, а ние смятаме, че това не е необходимо, детето може да се почувства онеправдано. Тези въпроси трябва да се обсъдят на родителската среща, но една доста работеща формула на Асоциацията е да даваме толкова пари на ученика, колкото е възрастта му, умножена по 50 стотинки. Ако малчуганът е на 7 г., напълно достатъчни ще са му 3,50 лв. Много от децата са изключително спестовни и могат да си събират джобните парички, за да си купят нещо по-голямо или да ви изненадат за някой празник.

„Ясните правила създават баланс и в ученика се възпитава финансова култура” – уточни Яна Алексиева.
Въпросът дали да пуснем първокласника на занималня е доста индивидуален. Това е добра алтернатива за родителя, който е зает и работи. По време на занималня ученикът ще може да си напише домашните и да е под наблюдение на педагози. От друга страна обаче, еднообразието натоварва детето допълнително. То се обездвижва, защото по цял ден е зад чина, и често не успява да се съсредоточи.

„Особено в по-малките градове въпросът за занималнята въобще не се обсъжда, а просто е задължително. Майка от едно село до Враца ми разказа как синът й излиза в 6.30, за да го вземе училищният автобус. Той седи по цял ден в класните стаи, включително и на занималня, защото е на километри от дома си и няма как да се прибере за обяд и вечер се прибира към 18.00 – 18.30 ч.” – разказа ни Яна Алексиева. Натоварването на едно 7-годишно дете по 12 часа е непосилно за невръстния организъм.

Разнообразието може да дойде със спорта и извънкласните занимания. Несъмнено учениците се чувстват добре, когато изразходват енергията си не само психически, но и физически. Часовете по физическа култура и спорт не бива да се подценяват, защото те разнообразяват деня на малчугана и са отдушник за натрупания стрес. Хубаво е детето да се запише и на допълнителни занимания – било то кръжок по изкуство или спорт, а най-добре и двете. Психолозите съветват обаче да не бъдем свръхамбициозни и да пренатоварваме ученика. Основните му задължения са да учи – другите неща са за разтоварване, така че и на него трябва да му харесват.

В началото на училищния живот на първокласника може да го запишете на извънкласни занимания, но нека не са така чести, за да свикне с ритъма. Поинтересувайте се какво се предлага в самото училище – има ли хор, уроци по пиано, правят ли се тренировки по волейбол, футбол, гимнастика, народни танци и т.н. Понякога те са безплатни, а друг път са към частни клубове. „Повече информация за безплатните занимания по спорт е изнесена на сайта на Столична община за софиянци, а в другите градове на страната гражданите също могат да се поинтересуват за такива часове” – обясни координаторът на проекти към Асоциация „Родители”.  

След всички тези съвети, препоръки, задължения и очаквания не забравяйте, че детето трябва да се забавлява. Да се учиш означава и да откриваш новото, да завържеш приятелства, да се потопиш в света на неподозирани случки, факти и истории, да докажеш на какво си способен. Училището възпитава, оформя личността и създава представа за света. Така че нека му се доверим, а така ще насърчим и детето си.



" }-->

Коментари