Колкото и стряскащо да звучи, ние дишаме, живеем, работим и се радваме на живота в среда, която буквално гъмжи от всевъзможни микроорганизми – бактерии, дрожди, протисти и микроскопични патогени (вируси).

И всички те, подобно на човека, предявяват своето право на съществуване, при това твърде категорично и изключително настойчиво. В повечето случаи – за сметка на останалите организми – растителни и животински, разчитайки на огромния си брой, нищожни размери (600 милиарда бактерии имат маса едва 1 г), необичайно бързото си размножаване, изключителната си адаптивност, изобретателност и коварство. За борба с този опасен враг човешкият организъм разполага със сложна, дълбоко ешелонирана защитна система, наречена имунна, която се състои от няколко нива – външно (кожа, лигавици), вътрешно, основаващо се на фагоцитозата (унищожаването на патогените от клетки-командоси, наречени фагоцити) и специфично, разчитащо на т.нар. антитела (белтъчни вещества със строго избирателно действие по отношение на конкретни патогени, продуцирани главно от кръвотворните органи – костен мозък, далак и лимфни възли).

Тази изключително сложна отбранителна структура се управлява и регулира от нервната система и по-точно от най-високо организираната й част – кората на главния мозък. И когато по една или друга причина (преохлаждане, умора, гладуване, недохранване, неправилен хранителен режим) тази защитна система все пак бъде пробита, организмът попада в плен на патогените, които, за по-кратък или по-продължителен период, се разпореждат с неговите органи и системи по свое усмотрение и в свой интерес. Нерядко това е свързано със сериозно увреждане или дори физическо унищожение на поразения организъм. Попаднали в подобна безнадеждна ситуация, нашите далечни предци, безпомощни и отчаяни, инстинктивно са протягали ръка към Природата, търсейки в нея защита, помощ и спасение. Така в продължение на много столетия по принципа „проба-грешка” те са натрупали безценни познания за лечебното действие на огромен брой растения.  

Основната причина, обуславяща лечебното действие на редица растения, била установена едва през 1928 г. Това сторил студентът от Московския университет и бъдещ професор Борис Токин. Той установил, че за самозащита от застрашаващите ги микроорганизми, вируси и други патогени растенията отделят особени вещества, които съставляват част от тяхната имунна система, създадена и усъвършенствана в хода на хилядолетната еволюция и борба с патогените. Това откритие е едно от най-значимите достижения на науката през XX век. Оттогава до наши дни удивителните вещества, които първооткривателят нарекъл фитонциди (на гръцки „фитон” означава растение, а на латински „цедо” – убивам), са обект на изключително голям интерес. Сега е известно, че фитонцидите се продуцират на практика от всички растения, особено при тяхното нараняване.

Даже само при докосване на розмарин, здравец, маточина, бъзуняк, домати и др. въздухът наоколо се изпълва със специфичната миризма на безброй фитонциди. Ролята на тези вещества се свежда до потискане на жизнената дейност или унищожаването на патогените, стимулиране на развитието на антагонистите (противниците) им, прогонване на паразитите и вредните насекоми и т.н. Характерна особеност на фитонцидите е тяхната специфичност. Дори и в нищожни количества те са в състоянието да потиснат развитието на едни микроорганизми и да стимулират други, като по такъв начин играят изключително важна роля за регулиране на микрофлората на въздуха, водата и почвата.

Част от фитонцидите са летливи вещества, които се отделят в атмосферата от надземните части на растенията, друга се продуцира от техните корени и попадат в почвата. Освен с тази външна защита, растенията разполагат и с вътрешна – на стража на тяхната сигурност във вътрешноклетъчния сок патрулират още по-мощни фитонциди.

Химическата природа на фитонцидите е изключително многообразна, поради което систематизирането им от тази гледна точка е невъзможно. Техният обединителен признак е свързан с изявения им абиотичен ефект. Някои фитонциди са компоненти на етеричните масла, други се отнасят към терпените, гликозидите, флавоноидите и т.н. Силата и спектърът на действие на тези удивителни вещества са просто поразителни. Декар борова гора за едно денонощие отделя половин килограм фитонциди, а хвойновата – цели 3 килограма. Затова в тези гори въздухът е почти стерилен – в 1 куб.м. се съдържат едва 200-300 бактерии!

Фитонцидите, отделяни от елата, убиват причинителите на коклюша, дизентерията и коремния тиф, тези на бора – бацилите на Кох (причинители на туберкулозата) и колибактериите, а тези на брезата и тополата поразяват златния стафилокок, известен като „супермикроб” поради високата му устойчивост към антибиотици. Установено е, че освен с бактерицидно действие фитонцидите на етеричните масла се характеризират с изключително благотворно въздействие върху нервната система, изразяващо се в успокоителен, ободряващ, тонизиращ и стимулиращ ефект. Всеки от нас е почувствал това въздействие в иглолистна гора високо в планината.

Лукът и чесънът вече хиляди години неотменно присъстват на трапезата на човека благодарение на изявените си полезни качества, повечето от които се дължат на съдържащите се в тях мощни фитонциди. Тези в чесъна например убиват бацилите на Кох и цял набор от изключително опасни бактерии – стафилококи, стрептококи, причинителите на салмонела, дизентерия, коремен тиф, дифтерит и др. Карболът (воден разтвор на фенол), който е признат и широко използван антисептик, убива причинителите на туберкулозата за 12 часа, а чесновият сок, разреден сто пъти, се справя с тях само за няколко минути. Това му действие се дължи главно на съдържащото се в него етерично масло алуцин. За съжаление при термична обработка то се разрушава.

Установено е, че редовната употреба на чесън действа изключително благоприятно на организма – понижава кръвното налягане, укрепва капилярите, нормализира нивото на холестерола и захарта в кръвта, подобрява храносмилането, зрението и пр. Изследвания, осъществени в Япония, Китай, Индия и САЩ, доказват, че населението, което по-често употребява в менюто си чесън, е много по-неподатливо към сърдечно-съдови заболявания. Антибактериалното действие на фитонцидите на чесъна намалява двойно след четири месеца, а след осем изчезва напълно. Фитонцидите на лука са по-малко активни, но много по-летливи. В това се е убедил всеки, който е чистил или рязал глава лук. Подобно на чесъна, фитонцидите на лука убиват широк кръг патогенни микроорганизми.

Затова при респираторни заболявания се препоръчва вдишване на фитонцидите, отделящи се от стрит на каша  лук. Неслучайно той е неотменна съставка на всички рецепти, включващи мляно месо, което е особено податливо на инфектиране от редица патогени. Също така неслучайно в кулинарните рецепти на Ориента и Изтока, където, поради високите температури, възможностите за развитие на патогенни микроорганизми са големи, присъстват в изобилие множество подправки – кимион, ким, люти чушки, черен пипер, бахар, дафинов лист, канела, карамфил, индийско орехче и др., които са богати източници на фитонциди. Първото приложение на лавровите (дафиновите) листа не е в кулинарията, а за дезинфекция на водата, в която се потапяли ръцете преди сядане на трапезата.

Установено е, че редица стайни растения, чрез отделяните от тях фитонциди, стерилизират помещенията и имат благотворно въздействие върху дихателната и нервната система, подобряват съня и самочувствието. Например фитонцидите на каланхоето унищожават не само бактериите, но и спорите на гъбите. Сансевиерата (индийският меч) и мушкатото стерилизират въздуха до нива, съизмерими с планинския въздух на борова гора. Подобно действие имат миртата, бегонията, хибискусът и др. Ефективно отстраняват плесените бегонията, алоето, мураята, лавандулата и каланхоето.

Със задълбочаването на познанията за фитонцидите все по-ясно става, че нашите предци са били прави, протягайки ръка за помощ към Природата. Нечий прозорлив и гениален ум е закътал, зашифровал в нея огромен брой изключително полезни за нас вещества. Ние просто трябва да ги открием.