На 21 септември се отбелязва Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер.

Експерти от Университетска болница „Александровска” и Гражданско сдружение „Алцхаймер-България” дискутираха новите тенденции в лечението, профилактиката и ранната диагностика на заболяването, новите невропсихологични методи за скрининг на Алцхаймер и друга форма на деменция, социалните и здравните политики в България и правата на болните от Алцхаймер и техните близки.

Експертите изразиха единодушно мнение, че деменцията се очертава като един от най-сериозните здравни и социални проблеми, който по тежест се нарежда до съдовите и онкологичните заболявания. В България регистираните дементно болни са 100 хил., от които 60 хил. са с болест на Алцхаймер. Останалите 40 хил. са със съдови, паркинсонови и други форми на деменция. През последните няколко години прогресиращите когнитивни нарушения са в центъра на интереса на българското неврологично общество. Изработен е Национален консенсус за ранна диагностика и лечение на болестта на Алцхаймер и съдовата деменция под активното ръководство на проф. Лъчезар Трайков, чиято последна ревизия включва и други типове деменции.

Резултатите от проведено в България (пак под ръководството на проф. Трайков) епидемиологично проучване сочи, че  болестността от деменция, равняваща се на 7.2%, е съпоставима със съобщената в проучвания с подобни по възраст и раса контингенти, проведени в Европа, Америка и Австралия.
Поради застаряването на населението като трайна тенденция и в България, и наличието на екип от висококвалифицирани специалисти за ранна диагностика и терапия на пациенти с деменция, през последните години се наблюдава голямо нарастване на броя  на пациенти и техните семейства потърсили помощ от Центъра по дементология в Клиниката по нервни болести на болница „Александровска”. Голяма част от тях се нуждаят и търсят възможности за настаняване в подходящи заведения, осигуряващи медицински и социално-психологически грижи за дементно болните.

Ежедневната лечебно-диагностична и научно-изследователска практика доказват нарастващата потребност от подобряване на социалната мрежа от заведения за лечение, рехабилитация и обгрижване на пациентите с деменция. Проблемът с ранното диагностициране и проследяването на дементно болните стои още по-сериозно в  провинцията.

В България съществува недостиг на домове за стари хора и дневни центрове, включително и за такива с деменция, които да предлагат комплекс от грижи за основните ежедневни потребности и медицинско обслужване, както и за потребностите от общуване, организация на свободното време, образование и развлечение на засегнатите от заболяването.

Остава нерешен и проблемът с реимбурсацията на лекарствата на пациентите с Алцхаймер, които продължават да са извън Позитивния списък.