Публикация

Стресът и стомахът

Стресът влияе на много жизнени функции, но специално за храносмилателния тракт са характерни симптомите при т.нар. функционални нарушения – когато няма истински или тежки заболявания, но въпреки това човек страда.


Разговорът между лекар и пациент може да отграничи точно ролята на този стрес, на повишената тревожност, на забързания начин на живот при проблемите със стомаха, тънкото и дебелото черво.

Прекалено много са вече факторите, които влияят негативно специално върху хранопровода-стомаха-дванадесетопръстника. По принцип промяната на начина на живот сега е негативна.
Всички знаем как закусва българинът - ходейки по улицата, ядейки някакво тестено изделие или изобщо не закусва... Знаем как се пропуска нормалният час за обед, как се наваксва вечер и се стои до късно на масата и след това веднага се ляга с пълен стомах. Всичко това е факт, който ние отчитаме ежедневно и много хора го знаят и когато идват при нас те започват с това, че не се хранят редовно.

Най-честите оплаквания са подуване на корема, общ стомашен дискомфорт, смяна на ритъма на ходене по голяма нужда с редуване на тенденция към запек или към разстройство, киселини или „куркане” на червата. Това са симптоми на така наречените функционални нарушения на храносмилането, които не винаги са свързани със сериозна болест на храносмилателния тракт, по-скоро на този начин на хранене, подкрепен от стреса. Причината е, че много често след раждане настъпват анатомични изменения, понякога и хормонални с настъпването на определена възраст и това засилва тези симптоми.

Доста е трудно българите да бъдат мотивирани да си променят начина на живот и хранене. Първото нещо е да убедим пациентите, че нямат тежко заболяване, защото това не са симптоми на тежко увреждане на храносмилателния тракт, а те се чувстват болни, защото обикновено това са хронични състояния. Фиксирали са се върху този проблем, някои са получили допълнително стрес от това, че могат наистина да имат нещо сериозно.

Затова трябва да ги убедим да променят начина си на живот, режима на хранене. След това идват много съвети за самото хранене, на някои помощни медикаменти, които подобряват храносмилането, даже понякога трябва да сме и психолози, защото често психотерапията помага при тези пациенти.

Има няколко правила.
Храносмилането започва още с доброто сдъвкване на храната. Човек, който яде бързо, не може да има добро храносмилане. Ако не си е оправил зъбите, не може да сдъвче добре храната. Има три основни хранения на ден, има и помощни хранения, когато човек изпитва нужда между закуската и обеда, обеда и вечерята, да не се тъпчем до последния момент, преди лягане.

Пропускането на едни хранения се "компенсира" с количество до късно вечер, преди лягане. Стомахът се подлага на изключително тежка работа, която продължава цяла нощ.
Съветът е да се яде поне 2 часа преди лягане, да не се прекалява с мазните и пикантните блюда.

Има ефективни начини да се помогне на храносмилателния тракт да се върне към нормалните регулативни механизми. Затова все повече медикаментите, които се изписват, отиват към по-близки до природата натурални продукти, доказали своята ефикасност, несъдържащи истински химически формули. В същото време имат прекрасен ефект и регулират това, което е загубено с нередовния начин на живот.

Регулирането на начина на хранене е вътрешно разбиране, човек трябва да има мотивация, да се погледне отстрани, да се вслуша в съветите, които даваме.

" }-->

Коментари