Интервю с доц. Борислав Кючуков, доцент в клиниката по очни болести в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.

Доц. Кючуков, докъде стигна напредъкът при най-честата очна операция – отстраняване на катаракта?
Работим по методика, при която се ползва ултразвуков апарат и която е безшевна, безкръвна и при добро изпълнение позволява още на следващия ден пациентът да гледа телевизия и да бъде в добра обща кондиция. Операцията вече има амбулаторен характер, което значи само 30 минути от влизането до излизането на пациента от залата.

Самата работа върху окото трае под десетина минути. На мястото на помътнялата естествена леща поставяме имплант с определена диоптрична сила, която се изчислява предварително. Целта е човек да гледа добре надалече, например да шофира, да чете субтитрите на телевизора. А за четене на книга и вестник се налага носенето на очила.

Какво може да се направи при младите хора с така наречения кератоконус?
Кератоконусът е прогресиращо заболяване на роговицата - най-предната прозрачна част на окото. При тези пациенти се явява увеличаващо се късогледство и астигматизъм и невъзможност за добро зрение нито с очила, нито с контактни лещи. Проблемът се явява в младежка възраст и прогресира неумолимо. При част от засегнатите се налага трансплантация на роговица.

Ние сме единствената държавна клиника, в която се прилага един нов метод в България - кръстосано свързване на колагеновите фибрили на роговицата с рибофлавин (витамин В2) и ултравиолетова светлина. Окото не се отваря, няма никакви разрези, няма болка. При този метод роговицата става по-устойчива на деформация и така спираме прогресиращото й изкривяване и изтъняване. Това отдалечава пациента от операцията, която носи възможни усложнения.

Има ли новости в откриването и стадирането на глаукомата и макулната дегенерация?
Вече разполагаме с оптичен кохерентен томограф или по-просто - очен скенер. С него прецизно се определя състоянието на макулата. Благодарение на нея можем да четем, да пишем, да различаваме цветовете. При възрастовата дегенерация на макулата пациентите изведнъж установяват, че не могат да четат и пишат и ги обхваща страх от пълно ослепяване. Това не се случва в смисъла да се бутат в предметите. Ще ги виждат, но неясно и например трудно ще разпознават хората. С новия апарат разграничаваме двете основни форми на макулна дегенерация - влажна и суха. Другото приложение на скенера е изследването на дебелината на нервните влакна, които изтъняват при  глаукома. Това допълва функционално изследване на периферното зрение.

При операциите за късогледство и далекогледство преодоляха ли се страховете за далечните им ефекти?
При добре планирана корекция и правилно подбран пациент няма негативни последици за здравето и специално за очите. Вече имаме 22-годишен опит с операциите с ексимерни лазери. Има физиологична граница на корекция на късогледството и тя е около минус 8-9 диоптъра. Над това ниво се оказва, че не е съвсем безопасно да се коригира късогледството, защото прекалено много тъкан изпаряваме от роговицата. Операцията не се препоръчва и при продължаваща прогресия на късогледството с повече от половин диоптър през последната година.

Има ли възраст, до която се правят такива операции?
По-скоро има възраст, над която се правят, и тя е пълнолетие. При деца се прилага, но там не търсим махане на очилата, а изравняване на двете очи, когато едното например е с нулев диоптър, а другото – с минус пет-седем. Такава разлика не може да се коригира с очила, а само с леща или операция. Горната възрастова граница зависи от здравето на пациента.

Ако някой си направи на средна възраст операция на късогледство, какво става, когато развие старческо далекогледство?
„Старческо далекогледство” за мен е неадекватно наименование, защото един човек на 45 г., когато обикновено се получава първата рецепта за очила за четене, в никакъв случай не е старец. Тези промени са част от физиологията на човека, както бръчките по кожата и посивелите коси. Така че, ако един човек на 35 г. си направи успешна лазерна корекция, той ще има светъл период, без необходимост от очила, около десет години. След това най-вероятно ще сложи очила за четене.

Може ли оперативно да се коригира това възрастово далекогледство?
Който измисли такъв метод, ще вземе Нобелова награда! Не можете да си представите какви усилия се хвърлят от всички компании, които се занимават с очна хирургия, по този въпрос, но все още не е измислен сигурен начин, по който да се реши проблемът.