Публикация

Всяка година умират до 7,1 млн. души вследствие на хипертонията

В Националната кардиологична болница със съдействието на Мерк Сероно се проведе семинар на тема: "Ниво на контрол на хипертонията и сърдечно-съдовата протекция в България".


Водещи български специалисти – проф. Нина Гочева, проф. Владимир Пилософ, проф. Събина Захариева, доц. Любомир Хараланов, д-р Борислав Георгиев представиха актуални данни за контрола на хипертонията, за ролята на диабета като рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания и за връзката между щитовидната жлеза и сърдечно-съдовия риск.

Високото кръвно е основен рисков фактор за миокарден инфаркт, инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност. Редица проучвания убедително показват, че лечението на хипертонията намалява риска от нежелани сърдечно-съдови инциденти. Затова адекватният контрол на артериалното налягане е от огромно значение за общественото здравеопазване. Световната здравна организация съобщава, че лошият контрол на артериал¬ното налягане е причина за 62% от мозъчно-съдовите инциденти и за 49% от случаите на исхемична болест на сърцето, което го прави основен рисков фактор за смъртност в глобален мащаб.

Към момента около 1 млрд. души по цял свят страдат от хипертония, ежегодно водеща до 7,1 млн. смъртни случаи. Към 2025 година се очаква нейното разпространение да нарасне с около 60%.

Международните ръководствата за лечение на хипертония излизат с консенсусно становище, че при всички пациенти с хипертония следва да се постига контрол на артериалното налягане при таргетни нива <140/90 mm Hg. Счита се, че това е постижимо в ежедневната клинична практика и осигурява на пациентите защита срещу фатални и нефатални инциденти. Тези таргетни нива обаче не се постигат при повечето пациенти. Особено незадоволителен е контролът на артериал¬ното налягане в страните от Централна и Източна Европа. Само при 27.1% от пациентите, получаващи антихипертензивно лечение, се постига контрол на артериалното налягане (<140/90 mm Hg).

Повишението на риска от обща и сърдечно-съдова смъртност е съответно 57% и 74% при лекувани, но неконтролирани пациенти с хипертония, в сравнение с успешно лекуваните пациенти.

Повечето лекари, в това число и общопрактикуващите, са съгласни с настоящите таргетни нива. Но въпреки доказателствата, че виското кръвно повишава риска от инсулт и миокарден инфаркт, проявяват известна инертност по отношение на прилаганото лечение и започват да действат незабавно едва, когато настъпят усложнения.   

От друга страна, пациентите също не оказват необходимото сътрудничество и проявяват небрежност към показателите на кръвното си налягане. Резултатите от проучвания показват, че едва ¼ от пациентите приемат правилно и редовно предписаните им лекарства.

Причините за това са много, но сред тях се откроява недостатъчното разбиране, че хипертонията е хронично заболяване.  Други често срещани причини са:
- Недоценяване на връзката между лошия контрол на артериалното налягане и животозастращаващи инциденти като инсулт, миокарден инфаркт и хронична бъбречна болест;
- Недобра поносимост на назначеното лечение или страх от нежелани реакции;
- Ефект на нежеланите реакции от лечението върху някои аспекти на качеството на живот на пациентите, напр. сексуална активност;
- Неефективна комуникация между пациенти и здравни специалисти, които не успяват да информират пациентите адекватно, или които не проследяват лечението и не наблягат на значението на сътрудничеството от страна на пациентите.

Затова, едно от важните условия е антихипертензивната терапия да бъде възможно най-опростена и удобна за пациента. Това се постига при максимална поносимост на терапията и минимална сложност на схемите на лечение. След проведено изследване е установено, че при честота на дозиране веднъж дневно, степента на сътрудничеството на пациента към лечението се оценява на около 84%. При дозиране два пъти дневно, спазването на предписанията за приемане на лекарствата намалява до 75%. При схемите с трикратен дневен прием тази степен намалява до 59%.

Следователно, идеалният медикамент би бил този с еднократен дневен прием. Един медикамент, приеман еднократно дневно сутрин, може да осигури защита на пациента през времето от деня, когато той е изложен на най-висок риск от сърдечно-съдов инцидент. Ниско дозовите комбинации могат да осигурят по-добро спазване и придържане към лечението в резултат на по-добрата поносимост и удобство на прилагане. Такава терапия повиша¬ва ефективността и осигурява по-добър антихипертензивен контрол, което на свой ред подобрява прогнозата и намалява честотата на нежелани инци¬денти.

Захарен диабет
Захарният диабет е световен проблем. Наблюдава се нарастване на броя хора с диабет и нарастващи здравни разходи за диабет. На всеки 5 секунди един човек се разболява от захарен диабет, а за година този брой е 6 млн. души. Честотата на захарен диабет в България е 9%, според IDF Atlas 2009. Диабетът засяга хора от всички възрасти, като и все повече деца се разболяват от захарен диабет тип 2, до скоро преобладаващо заболяване само при възрастните. Най-засегнати са хората на възраст между 35 и 64 години. За съжаление 50% от хората с диабет не знаят, че имат заболяването.

Това е много тревожен факт, тъй като когато не се лекува навреме и с подходящите медикаменти, той води до редица усложнения, а именно:
Диабетна ретинопатия: Водеща причина за слепота при възрастните
Инсулт: 2- до 4-повишена смъртност, следствие на  инсулт
Диабетна нефропатия: Водеща причина за краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност
Диабетна невропатия: Водеща причина за нетравматични ампутации на долен крайник
Сърдечно-съдови усложнения: 8/10 диабетика умират от сърдечно-съдов инцидент! Ето защо понастоящем захарният диабет се счита за  еквивалент  на исхемичната болест на сърцето и за сърдечно-съдово заболяване!

Щитовидна жлеза и сърце
Тиреоидните нарушения, като понижена или повишена активност на щитовидната жлеза, са едни от най-често срещаните заболявания в световен мащаб. Много често
обаче те остават недиагностицирани или погрешно интрепретирани и съответно без адекватно лечение. Епидемиологични данни сочат, че повече от 200 милиона души по цял свят страдат от понижена активност на щитовидната жлеза, но само 20% от тях получават лечение. Това е тъжна констатация, тъй като лечението е лесно и ефективно!

Сърцето – основна прицелна цел на действието на тиреоидните хормони
„Когато щитовидната жлеза говори, сърцето слуша”. В действителност, тиреоидните хормони, произвеждани от щитовидната жлеза, са от жизнено значение за нормалната работа на сърцето. Тиреоидните хормони регулират сърдечния ритъм, пулса, кръвообращението, сърдечния контрактилитет и консумацията на кислород.

Процесите на контрол на метаболизма са много сложни и сърцето долавя и реагира на всяка промяна в нивата на тиреоидните хормони. Тъй като тиреоидните хормони регулират и всички останали метаболитни процеси, симптомите на свръхпроизводство или недостиг на тиреоидни хормони могат да се различават съществено. Без подходящо лечение тиреоидните нарушения водят до влошаване на съществуващи сърдечни заболявания или до появата на нови.

 

" }-->

Коментари