Коркът е естествен, 100 процента екологичен материал, който от векове се ползва в различни отрасли на строителството и промишлеността.

Има широко приложение в съвременния дом поради красивия си вид, трудното износване и отличните изолационни свойства.

Когато пътувате по земя в района на западното Средиземноморие, не може да не ви направят впечатление обелените стволове на цели гори с масивни дървета. Това са корковите дъбове, които дават традиционен поминък на местното население. Любопитно е, че кората на този вид дъб е готова за ползване едва след като дървото навърши 25 години. Плантациите покриват около 2,5 милиона хектара и се намират предимно в Португалия (която е и световен производител №1), Испания, Алжир, Мароко, Франция, Италия и Тунис. Най-ценното е, че кората се обелва ръчно или с машини, без да се реже самото дърво. За 9 години целостта му се възстановява. През над двестагодишния живот на корковия дъб процедурата се повтаря до 20 пъти и еднократният добив може да стигне няколкостотин килограма.

Любопитно за корковите тапи
В етимологията на понятието „херметично затваряне” прозира името на палавия гръцки бог, покровител на търговците, ковачите и разбойниците – Хермес. В грижата си за любимото вино той измислил запушалка от кората на дърво, която не допуска от амфората да се разлее нито капка от ценната течност. Еластичната и водонепропусклива коркова тапа е класика при запечатването на стъклените бутилки с вино и в наши дни. Нейното качество е от ключово значение за запазването на продукта.

Затова парчетата корк са със специално качество. Те трябва да са прибрани, разбирай одрани, от дървото в разгара на лятото, да са съхнали няколко месеца като криви, неравномерни парчета и после да са добре изварени. Следва формоване, сортиране и дезинфекциране със спирт или друг алкохол. При правилното съхранение в избите бутилката е наклонена и течността напълно покрива корка. При отпушването именно цветът и мирисът на тапата дават първата информация за виното. Затова качествената тапа струва пет пъти повече от агломерираната, която е произведена при пресоването на частици корк с клей. Съвременната индустрия за производство на коркови тапи води началото си от испанската провинция Каталония.

За уютен дом
Корковите плочи са с различна дебелина и формат в зависимост от това дали ще се използват за стенна облицовка или подова настилка, но са признати за най-добрата топло- и шумоизолация. Те се произвеждат от раздробени парченца при висока температура и се формоват под налягане.

Корковият под (600-800 кг/куб.м) е изключително приятен на докосване и можете целогодишно да ходите боси по него, без да изпитате дискомфорт. Той е обикновен, лакиран, с фурнир или с ПВЦ покритие. Дебелината варира от 3 до 12 мм, а най-качествените видове са до 2 см, от естествено наслоен пресован материал. Готовите плочки обикновено са с размери 30x30 или 30x60 см. Майсторите ще ви посъветват да не ги купувате фабрично лакирани, защото могат да съдържат микрофуги, през които да влиза влага. Изберете стока с гаранция от утвърден вносител и спазвайте инструкцията за монтажа.

Важно е основата, върху която ще го поставяте (обикновено замазка или здрава мозайка), да е равна и почистена от прах. Върху опаковката ще намерите точни инструкции за ползването на контактното лепило, но най-добре специално да е споменато, че е подходящо за корк. Нанесете върху пода един слой за грунд с четка. След това намажете корковата плоча по цялата повърхност и по ръбовете, изчакайте да засъхне за няколко минути и притиснете към точното място.

Гледайте да уцелите, защото корковите покрития са еластични и ако искате да отлепите и разместите, може да се откъсне парче. За щастие поправката е лесна и мястото на свързване не си личи. Направете „суха тренировка” още преди да започнете лепенето – наредете плочите по различни начини, докато изберете кой ви харесва. Разкрояването става лесно – с дълга линия или нивелир, химикалка и макетен нож. Отбелязвайте мястото за рязане откъм гърба на парчето.

Сред супермодерните варианти са „плуващи” подове от корк, когато елементите са с вид и начин на монтаж като ламинирания паркет. Най-луксозният вариант е фурнированият паркет с подложка от корк, който не се лепи, а се монтира с клик система.
Работата с корк е лека и приятна и човек без специални умения може да си покрие пода. Следващите стъпки са фугирането и лакирането (с качествен лак за паркет). За тях също ще получите правилните съвети от търговеца на корк.

Ламперия от корк
При декоративните стенни покрития (200 кг/куб.м) се ползват или коркови плочи, или ролки като тапети, които могат да са натурални или покрити с парафин или целулозен лак.
Предимство е, че под тях можете допълнително да си налепите изолация от стиропор. Внимание! Върху такава основа лепете с продукт, който не съдържа разтворител – иначе ще я разяде! При подходяща дебелина с двата слоя не само постигате естетически ефект, но и добавяте още една „тухла” към стената. Започвайте работа от долу нагоре и слагайте парчетата плътно едно до друго.

Можете да си помогнете с гумен чук за притискането на панелите. Те трябва да са залепени без въздушни джобове, защото най-малкото ще личи. Отворите за контакти и спотове изрязвайте внимателно по контура с макетно ножче. Последният моден писък е освежаването чрез облепване на старите мебели, дори има варианти на корк на самозалепващи ролки като фолио. Останалите парчета корк използвайте като „гръбче” на закачалката зад вратата или за облицоване на стената откъм главата, когато леглото е без табла.

Практични идеи за рециклиране:
1. Корковите тапи (и дори тези, с особената форма, от шампанизирано вино) могат да послужат вместо крачета на нощни шкафчета или други леки и малки мебели, както и да се използват за предпазване на стената там, където дръжката на вратата се опира в нея. За целта е най-добре да приготвите дълги винтове и съответни дюбели според основата, след като пробиете с много тънка бургия тапата по вертикала.

2. Сувенирните дървени дъски могат да се превърнат в поставки за горещи съдове, ако наредите тапите успоредно, на квадрати или на „рибена кост”. Достатъчно е да ги залепите с контактно лепило или горещ лепилен патрон. Сложете повечко, за да поеме и част от фугата. Оставете да стегне за една нощ. Предимството на тази поставка е, че коркът носи на много горещо, за разлика от обикновената дъска, която може да изгори и почернее.

3. Тънки парченца от тапи са подходящи за залепване към краката на столовете и масите, за да не драскат дървения под.

Грижа за покритията
Лакираният корков под се почиства с леко влажна кърпа. В големите строителни вериги вече има специални препарати за коркови подове, които няма да нарушат покритието. Нелакираният корк по стените се забърсва от прах с памучна кърпа или четката за паяжини. Може да се мине веднъж годишно с парочистачка, но с предпазно чорапче. Коркът е горим и се нарушава  от паднало огънче от цигарата или въгленче от камината.