Публикация

Болестта на мръсните ръце

В София завърши ІХ Национален конгрес по инфекциозни болести, по време на който водещите български специалисти в тази област представиха новостите в борбата със заразните заболявания.


Оказва се, че в чисто професионален план България не отстъпва от световния напредък в борбата с инфекциите.

Отдавна у нас може да се прави успешна профилактика чрез съвременни ваксини, а например СПИН-ът може да се контролира успешно с десетилетия, ако заразените се обърнат навреме към лекар. Същевременно страната ни е изправена пред редица предизвикателства.
Възможно е климатичните промени все по-често да довеждат на наша територия нетипични причинители на инфекциозни болести, за които медицината ни трябва да е подготвена. Но се оказва, че още имаме проблеми и с добре познати от векове вируси, а материалната база на мнозинството от инфекциозните клиники е меко казано лоша.
 

Това създава трудности в лечението и на поредния взрив от вирусен хепатит тип А, който в момента се шири в редица български области. За коментар по тези теми се обърнахме към проф. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести.
Ние следваме много стриктно европейските възможности за превенция, профилактика, диагностика и лечение на заразно болните. Но тук идва и парадоксът, че се справяме все по-успешно със заболявания, които минават за новооткрити като СПИН, а нямаме съществен напредък в недопускането на напълно предотвратими инфекции, като хепатит А.

Дори и в момента имаме сериозен ръст на пациентите с тази болест „на мръсните ръце”, която е описана още от Хипократ. Фактът, че през ХХІ век още не сме повлияли върху закономерностите на епидемичното разпространение на заболяването, говори, че липсва и една крачка напред в сравнение с древните лечители. А това е валидно и по отношение на диарийните заболявания. Все още няма необходимото ниво на лична и обществена хигиена в нашето общество, нито се прилагат масово ваксините като средство за специфична профилактика.

Това е основната причина периодично да наблюдаваме епидемични взривове, с които трябва да се борим. Оставили сме хепатит А да се развива по своите биологични закони. След голяма епидемия следва спад на заболеваемостта, защото преболедувалите развиват траен имунитет. После се събира критична маса от хора, които не са се срещали с вируса и следва нов взрив.

Точно този порочен кръг е прекъснат в много държави чрез ваксинация и висока хигиена. Ваксините срещу хепатит А се прилагат от повече от 20 години, но те така и не могат да се наложат масово у нас. Оказва се, че у нас никой не се интересува от имунизационния обхват – колко хора се ваксинират срещу дадено заболяване. Вкарват се нови и нови ваксини, което е добре, но за да бъдат те ефективни на ниво цяла популация, трябва да се имунизира висок процент от населението – 85-90 на сто.

Същевременно, когато се стигне до инфекциозно заболяване, нашата държава е длъжник на пациентите си. Легловият фонд, с много малки изключения, е недостатъчен и - бих казала – в катастрофално състояние, а мотивацията на инфекционистите практически липсва. Това води до отлив от желаещи млади лекари да специализират в нашето направление. И този проблем ще се усеща все по-отчетливо. Бих сравнила нашата специалност с противопожарната защита. Може много време да не се наложи гасене на огън, но винаги трябва да има такава готовност.

Същото е и с епидемиите, защото неподготвеността води до страшни последици. И в момента инфекциозните клиники трудно се справят с потока от пациенти, а аз изпитвам неудобство в какви условия настаняваме хората. Това не са условия, отговарящи на европейска държава в ХХІ век. Само прословутото нашенско търпение и лошото самочувствие на хората им позволява да се лекуват в такава среда. Само лекарският потенциал е капиталът на нашите клиники, но това невинаги е достатъчно.

За да съм практически полезна на хората в конкретния момент, искам да кажа няколко думи за хепатит А. Причинителят на това заболяване се предава лесно по фекално-орален път. Инкубационният период е до 45 дни, а често заболяването започва с оплаквания от общ характер: умора, неразположение, повишена температура, чувство на разпъване в горната част на корема, гадене.

Хората обикновено се обръщат към лекар, когато урината им стане като тъмна бира, а изпражненията придобият нетипичен светъл цвят. В момента най-доброто, което всеки неболедувал от хепатит А може да направи, е да се ваксинира срещу това заболяване, защото разполагаме с ефективни и безопасни ваксини. Това би било израз на отговорност към собственото здраве и към здравето на децата ни.

" }-->

Коментари