Публикация

В плен на солта

Кога и как човекът се е запознал със солта не е известно. Този важен момент в човешката история се губи далеч в дълбините на вековете.


Разкопки на праисторически градове в областта Пенджаб в днешна Индия и в провинция Синд в днешен Пакистан свидетелстват, че в тези земи около четири хиляди години преди Новата ера е имало цветущи градове, край които се е добивала сол. Светът узнал за тези невероятни находища в долината на река Инд столетия по-късно – след походите на Александър Велики на Изток. Според достоверни източници дълго преди завоюването на Мексико от испанците ацтеките са добивали сол от голямото езеро Тескоко, сред което, разположена на няколко острова, се намирала тяхната цветуща столица Теночтитлан.

В онези далечни години солта имала огромна цена. Чрез нея ацтеките държали в зависимост и подчинение съседните народи. А в древна Персия, в местност, разположена в близост до днешния град Техеран, е имало толкова крупни находища, че местното население строяло домовете си с...  буци сол.

Редица източници свидетелстват, че в древна Гърция, в Римската империя и в Китай солта се е добивала главно чрез изпарение на морската вода. Вкусил веднъж осолената храна, човекът остава завинаги неин пленник. Ние така сме свикнали със соления вкус, че всяка храна, в която не е добавена сол, ни се струва блудкава и безвкусна. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, снабдяването на населението със сол е било един от най-трудните въпроси в почти всички държави в Азия и Европа до самия край на XVIII век.

В повечето от тях производството и търговията със сол били прерогатив единствено на държавата, която я продавала на населението по завишени цени. В резултат на това на хазната се осигурявали огромни приходи. Този „солен” налог, действащ във Франция от времето на крал Филип V (1318 г.) в продължение на цели 450 години, довел до множество бунтове и кръвопролития. Според някои историци недоволството на народа срещу този налог е една от съществените причини за Великата френска революция.

В алхимичния период солта била тайнствената пета същност (квинтесенция), която, в подходяща комбинация, следвало да доведе до създаването на митичния философски камък (способен да превръща неблагородните метали в злато), в гонитба на който изминало почти хилядолетие от човешката история. Добиването на солта в солените мини ставало изключително ръчно и примитивно и при повече от страшни условия.

По специален указ от XV век на полския крал Владислав в шахтите на пожизнена каторга били изпращани провинили се селяни и еретици, осъдени от църквата. Копачите работели по 17 часа в денонощие, като при най-малко провинение били подлагани на ужасни наказания – отрязване на ушите или носа или наливане в тях на разтопено олово. За нас сега е много трудно да си представим колко кръв, пот и сълзи е носела тази „невинна” подправка, присъстваща неотменно на всяка трапеза.

Установено е, че солта има за човешкия организъм далеч по-съществено значение от това на овкусител. Заедно с йоните на друг химичен елемент – калия, натриевите йони, които се съдържат в солта, играят фундаментална роля за поддържане на водния баланс в организма, т.е. съдържанието на вода в клетките и извън тях.. Калият „оперира” във вътрешността на клетките, а натрият – извън тях. Поддържането на този крехък баланс осигурява жизнените функции на клетката – внасянето на хранителните вещества и извеждане на отпадъчните такива от клетъчния метаболизъм.

Според Световната здравна организация дневна нужда на организма от сол е около 6 грама. За съжаление повечето от нас сериозно злоупотребяват с нея, надхвърляйки няколкократно тази норма. Съществен и неосъзнат „принос” към повишеното потребление на сол имат готовите и полуготови храни – колбаси, сирена, консерви и др., които „покриват” около 75% от дневната потребност на организма от нея.  Според много специалисти прекомерната употреба на сол води до повишение на кръвното налягане, увреждане на бъбреците и мозъка и до образуването на отоци по тялото.

Средният европеец употребява около 15 грама сол дневно, а японецът – цели 60 грама! В резултат в Европа се регистрира сериозен ръст на хипертоничните заболявания, в които Япония е безспорен световен лидер. В този аспект обаче има редица нюанси и той е поле на все по-оживени научни спорове и, разбира се, на още по-задълбочени проучвания. Според резултатите от неотдавнашно международно изследване по проекта Интерсалт едва при 50% от хората се наблюдава непосредствено влияние на солта върху кръвното налягане. По мнението на някои учени не натриевите йони са причина за промените в кръвното налягане, а ...хлоридните. Съществен аргумент в полза на това твърдение е фактът, че натриевият хидрогенкарбонат (бикарбонат), съдържащ се в повечето минерални води, няма повишаващ кръвното налягане ефект.

Установено е, че солта взема активно участие във функциите по обработка и предаване на информацията от нервните клетки. Освен това тя играе съществена роля за поддържането на нивото на особено важния невротрансмитер серотонин, който регулира телесната температура, настроението, апетита, и сексуалността, както и на хормона мелатонин – мощен антиоксидант, който също така подпомага съня и подобрява неговото качество. Изпитано средство е преди прегръщане на възглавницата да се изпие чаша вода и да се изсмучат няколко бучици сол.

Известно е също така, че солта повишава нивото на окситоцин, т.нар. хормон на привързаността, продуциран от хипофизата, който създава чувство на спокойствие и близост. Окситоцинът е известен още като „гушкав” хормон, понеже отделянето му води до повишаване на желанието за близост между двама души. Открит е в майчиното мляко..
Любопитни резултати получили учените от университета в Карлсруе. Според тях жените, любителки на солена храна и консумиращи по 30 грама сол дневно, имат силен сексуален апетит.

Отдавна е известно, че солта има способността да усилва сладкия вкус. Затова при приготвянето на сладкиши добрите кулинари винаги поставят щипка сол.
Според редица изследователи т.нар. хималайска сол, добивана ръчно в подножието на Хималаите в огромно находище на територията на северен Пакистан, е световен феномен с удивителни лечебни свойства. Тя съдържа цели 84 химични елемента, участващи в човешкия метаболизъм, като е съхранила тяхното съотношение в древното море, покривало тези земи преди над 250 милиона години и в което се е зародил животът.

Такава е любопитната история на най-обичайната подправка - солта, която очевидно крие още много тайни. 

----------------------------------  
gpopov_bg@yahoo.com

" }-->

Коментари