Интервю с проф. Чавдар Славов, началник на Клиниката по урология, МУ – София.

Проф. Славов, опасни ли са инфекциите на пикочните пътища? Циститът например обичайно сякаш не предизвиква особена тревога?
Инфекциите могат да засегнат както пикочните пътища на бъбрека, т.нар. чашки, легенче, пикочопровод, така и пикочния мехур, пикочния канал, уретрата и прилежащите към тях други органи и структури. Това е едно сериозно страдание и затова ние разделяме уроинфекциите на усложнени и неусложнени. При усложнена уроинфекция с обхващане на бъбрека, околобъбречните структури и капсули може да се стигне до абсцес - събиране на гной около бъбречните обвивки.

Какъв е пътят до това тежко усложнение, как започва процесът?
Може да тръгне от една банална, дори вирусна инфекция, тя сваля имунната защита на организма и може да се развие пиелонефрит. Примерно бактериите ешерихия коли, които съществуват нормално в червата и някои вършат там полезна работа, ако попаднат и в кръвните структури на бъбрека, оттам се групират и най-напред могат да направят микроабсцеси на бъбрека, те да се уголемят и да предизвикат по-нататъшно развитие на процеса.

Кои са другите провокатори освен банална инфекция?
Другата причина идва най-често от камък, който запушва пикочните пътища. Задържащата се урина се инфектира и инфекцията прониква в бъбречната кора. Тя е богато кръвоснабдена и затова инфекцията може да попадне в организма и да предизвика уросепсис, което е едно от най-тежките състояния в медицината въобще. Много често завършва фатално. Така че в този смисъл уроинфекциите са изключително сериозно страдание, но понякога пациентите, а и лекарите не им обръщат особено внимание. Какво имам предвид?

Пациентите неглижират състоянието си или вземат на своя глава чайове, понякога антибиотици, симптомите се поуталожват за известно време. Но след това може да рецидивира и да избухне с по-голяма сила, а вече и бактериите, причиняващи тази инфекция, стават резистентни към много от употребяваните медикаменти. Под названието цистит хората разбират всичко, което става в пикочния мехур. Но има ред други причини, които могат да дават циститни оплаквания. За цистит говорим, когато има инфекция, т.е. трябва с микробиологично изследване да се докаже, че има бактерии в урината. Изследването на обикновена урина, което установява масово бактерии, не върши работа, защото не уточнява конкретен причинител.

Особено при жените, защото се среща при тях много често. При младите заради неподходящо облекло и простуда, сексуалните контакти също са начин от влагалището в уретрата (която е много къса) да навлязат бактерии. Циститите са и много драматични, свързани са с често уриниране, със силни болки при уриниране, с парене и с кръв в края на уринирането. Това е много характерно при този вид цистит. Но това са неусложнените цистити – ако се лекуват навреме и правилно, може да се излекуват и да не хронифицират.

Разбира се, след година, две или три може да се повтори, това не означава, че е хроничен. За хроничен цистит говорим, когато има някаква причина и е вече усложнен. Причините са различни изменения в пикочния мехур, в анатомията - дивертикули, склероза, стеснение на мехурната шийка, и това води от своя страна до задръжка. Простатната жлеза при мъжете създава също такива проблеми.

Сред хората с урологични проблеми са много популярни билковите препарати, как се обяснява действието им?
Билковите препарати са много хубаво нещо и аз ги препоръчвам, особено в студените месеци под формата на чай. Всички чайове, които познаваме, са всъщност билки. Липата, шипката са изключително полезни за пикочните пътища. Има и такива, чието антибактериално действие е доказано и са изключително полезни - мечото грозде, червената боровинка, аронията, извлекът от брезови листа. От една страна, засилват диурезата, от друга – подпомагат общия и локалния имунитет. Третата посока на действие е конгломерирането на бактериите ешерихия коли, което не им позволява да проникнат в дълбочина в лигавицата и да се развие инфекцията. Това е профилактичният ефект на билките и билковите препарати.