Публикация

Бутринт – история и красива природа

Такава е съдбата на повечето удобни пристанища по Средиземноморието: кротките местни жители първо посрещали гости по море, после се оказвали колонизирани. След гърците идвали римляните, а за капак – и палавите венецианци. Античният Бутротиум – днешният Бутринт – е живописно разположен на хвърлей от остров Корфу и е най-забележителният археологически обект на Албания и Южния Адриатик.



Според сказанията първите жители по тези места били бегълци от погубената Троя. Сред тях е Елен, син на царствените Приам и Хекуба и брат близнак на Касандра. Той също имал своите видения и пророчества и правел възможното да спре Парис от пагубната страст към Хубавата Елена, но безрезултатно. След падането на Троя Елен става роб на Неоптолем, който взема за жена Андромаха (в комплект с децата й) и всички заедно потеглят с кораб към Епир. С пристигането по тези земи правят жертвоприношение с бик на брега, разчитат знаци на благосклонност от боговете и основават Бутринт (което значело „ранен бик”). Вергилий разказва, че Еней спира в новото поселение на път за Италия. По-късно, след смъртта на Неоптолем, Елен се жени за Андромаха и двамата щастливо управляват областта до края на дните си.

Очарование първо: природната среда и добрите стопани

Помните Акропола и Ефес, а и други иконични градове на гръко-римската цивилизация като Джераш, Баалбек и дори Палмира (нищо че е край оазис): всички те са оголени, каменни, нажежени в знойния пек, с оскъдни дребни фиданки и палми. Тук, в уютно закътания Бутринт, попадаме сякаш в ботаническа градина. Буйната субтропична растителност не само е съхранявала древните останки през вековете, но и предлага приятна естествена среда на посетителя дори в топли дни. Е, влагата и яростните комари са си част от пейзажа, но ние си знаем урока и сме се подготвили с репелент. От морето до извисеното полуостровче, върху което археолозите разкриват като по учебник следи от цивилизации на повече от 25 века, се стига по вода чрез канала Вивари. Мидени плантации, огледално гладки води, рибарски лодки и заоблени залесени хълмове, зад които поляга слънцето, са част от идилията на прекрасната лагуна. Двете сладководни езера в района на националния парк (заедно с археологическите разкопки днес заема 86 кв. км) приютяват защитени птици и животни, които са също част от тепърва разкриващата ни се дива, дивна и разнообразна албанска природа.

В края на XVIII в., когато тук владеел „мюсюлманският Бонапарт” Али паша, било модно да го посещават дипломати и пътешественици, сред които и лорд Байрон. Класическите руини сред пищната растителност били желан декор за натюрмортите на много европейски художници. През 1928 г. италианска експедиция започва системно и задълбочено да разкрива бутринтските пластове. Само за десетина години от „джунглата” и калта възкръсват за нов живот по-голямата част от сградите, които виждаме днес. Проучванията продължават едва след Втората световна война. Британската фондация в помощ на Бутринт и Албанският археологически институт в наши дни са тези, които стопанисват и представят туристическия продукт. Казвам това, защото на всяка крачка личи грижовна ръка: билетите са електронни, с цветен принт на обекта, маршрутите са идеално означени, информационните табла преливат от факти и изображения, а сервизните помещения и автоматите за храни и напитки са далеч по-добре поддържани от тези в италианския Помпей примерно. Друга радост за пътешественика е, че засега посетителите са не повече от няколко десетки хиляди годишно, т.е. можеш да разглеждаш спокойно, без във врата ти да дишат още осем гладни за култура и история групи.

Очарование второ: учебник по история на възхода и падението на велики империи

Като удобно пристанище и оживен морски и търговски кръстопът, мястото е населено още от VIII в. пр.Хр. Именно от тогава са датирани останките от тукашния акропол и размерите му говорят за значимостта на Бутринт. По широката паркова алея, оградена с евкалипти, стигаме до сърцето на поселението, което е било в апогея си през IV в. пр.Хр. и където е светилището от два храма на лечителя Ескулап. В съседство е разположил съвършените си форми амфитеатърът, чиито 23 реда са приемали до 1500 зрители. По времето на Юлий Цезар и Август в Бутринт се установяват римляните с всичките си атрибути: мостове, акведукт, храмове и фонтани, обществени терми, спортни съоръжения.

Както виждаме, ключовите места на археологическия обект днес са датирани от всички периоди на заселването на Бутринт. Такъв е и античният дворец, условно наречен „Трите миди”, набъбнал през вековете от обикновена вила до импозантна резиденция и пазар. Извън масивните крепостни стени, личащи и до днес, остават некрополи от римската епоха, много къщи, храмове, отбранителни съоръжения от времето на венецианците и отоманците. Забележителна е „Лъвската” порта – не само с барелефа на царственото животно, но и заради полезността му: поставен е тук, за да намали размера на входа и да улесни защитата.

Варварските набези през V в. унищожават дървените къщи, строени върху останките от древните каменни постройки. Настъпването на славяните и разпространението на християнството два века по-късно водят до строеж на две църкви, като най-впечатляваща е катедралната. Тя е престроявана през IX в. и сега руините й са сравнително добре запазени, за да може да се различи трикорабната конструкция. Бутринт става епископски център, а красивите мозайки на баптистерията (помещението за покръстване) сега се съхраняват под дебел слой пясък. Последните мигове на разцвета му се свързват с византийското администриране на Епир.

На територията на археологическия микрокосмос са намерени много ценни предмети на бита, свидетелстващи за живота на цивилизациите, подписали се тук. Купите, вазите, монетите, свещниците и особено скулптурите са изложени в реновирания музей. За най-ценна статуя се счита т.нар. Богиня от Бутринт, която олицетворява гръцкия класически идеал за физическа красота.

Предразсъдъците са вредни

Албания като държава се появява на картата на света точно преди сто години. Територията е под 30 хиляди кв. км, населението – около 3 млн. души, а климатът и дивата природа привличат за морски, планински, еко-, а вече по малко и кулинарен туризъм. Историята на нейните земи е тясно обвързана с нашата история и с делото на светите Седмочисленици, княз Борис I и царете Самуил и Иван Асен II. Днес страната се стреми да преодолее тежкото комунистическо наследство, но сравненията с разни реотани са доста неподходящи и силно преувеличени. Срещаме хора, които се трудят да изграждат по-добър живот за семейството и да образоват децата си. Не помня другаде да съм виждала и толкова нови фамилни къщи както тук. Има и грешки на растежа, като презастроеното Адриатическо крайбрежие, но това се среща и в страни с повече от 13 века история. Строят се пътища и магистрали, тъй като допреди двайсет години малкото шосета не са били активно използвани: имало е само ограничен брой държавни коли, а обикновените хора не са имали право да притежават собствено МПС (затова сега комай не признават друго освен мерцедеси).
Свободното религиозно изповедание е разрешено от 20 години насам след период на войнстващ атеизъм, а населението е предимно мюсюлманско. Почти една трета са православни християни. Начело на патриаршията (по поръка на Вселенския патриарх) е архиепископ Атанасий (грък по произход и мисионер по душа), който полага огромни усилия за възстановяването и построяването на храмове, издаването на православна литература и възраждане на вярата.

Отношението към туристите е искрено и любезно дори когато прозира липса на опит, а езиковата комуникация се подпомага с жестове. От хотелските рецепции ни успокояват, че вътре в страната престъпността е на ниско ниво, а уважението към туристите – на високо. Храната е прясна и качествена и неслучайно държавата се ориентира към износ на екологична селскостопанска продукция за близката Италия. Националната валута – лек, е установена през 1926 г. и е наречена на Александър Македонски. 100 леки са около 7 лева. Цените по пазарите и кръчмите са по-ниски от нашенските.
Албания е избрана за една от десетте топ дестинации на Lonely Planet за 2011 г. Можете да я посетите с организирана екскурзия или собствен превоз (най-близко е през Македония, но може и през Гърция).

До Бутринт (част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1992 г.) можете да стигнете от Корфу с ферибот или по земя с автобус или такси – намира се на около 15 км от оживения морски курорт Саранда. Входният билет за националния парк е 700 леки (за чужденци), 500 леки за чужди туристи в група, 300 леки за местните и безплатно за деца до 8 години.


 

" }-->

Коментари