Публикация

Жертви на цистита

Интервю с доц. Борис Богов, началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Александровска”.


Д-р Богов, нараства ли броят на уроинфекциите, или те винаги са били много разпространени?
Инфекциите на пикочните пътища са второто по честота възпалително заболяване при човека след белодробните инфекции. У нас има разлики в процента на тези заболявания преди и след въвеждането на клиничните пътеки и намесата чрез тях на здравната каса във взаимоотношенията пациент - лекар. Статистически уроинфекциите се увеличиха, защото няма как пациенти с други заболявания на отделителната система, за които липсва клинична пътека, да бъдат хоспитализирани.

Т.е. уроинфекциите не са се увеличили де факто, а само статистически. Ако говорим за честотата на инфекциите според пола – може да се каже, че определено жените страдат повече (в съотношение примерно 3:1), и то основно между 18- и 40-годишна възраст. По нови данни, и те са реални, всяка втора жена боледува от хроничен цистит, а при всяка четвърта той се проявява поне 3-4 пъти в годината. С оглед честотата на тези инфекции тук е мястото да се каже, че фитотерапията определено има място, и то по-скоро като форма на профилактика на долните етажи на пикочните пътища.

Усложненията също ли застигат по-често жените?
Естествено и усложненията са по-чести сред тях. Мъжете обикновено боледуват в малко по-напреднала възраст, след 55-60 години и това е свързано по-скоро с хипертрофията на простатната жлеза и произтичащите от това усложнения – задръжка на урина и създаване на условия за хронична инфекция. Най-разпространеният причинител е бактерията ешерихия коли – в около 70% от случаите.

И по обясними причини продуктите за фитотерапия са ориентирани по-скоро към този тип бактерия, който е грам негативен. По-конкретно става дума за стандартизирани екстракти от червена боровинка, листа от бреза и др. Има много голям брой препарати на пазара, но не всички са съвсем подходящи за профилактика. Някои от тях дори не съдържат необходимия минимум от екстракти, които да повлияват върху закрепването на коли бактерията.  Така че на практика дори за тези добавки, които се взимат без рецепта, е необходима консултация със специалист.

Каква тенденция наблюдавате при резистентността към антибиотици на бактериите, причиняващи уроинфекции?
Много резонен въпрос и той има връзка най-вече със самолечението, което българинът много харесва и много практикува. То обаче често е неправилно, което създава условия за резистентност. Неправилното лечение върви в няколко посоки – първо, несъобразяване с микрофлората и избора на правилния антибиотик и второ, незнанието или несъобразяването с продължителността на терапията.

Много често щом като симптомите отшумят, което става обикновено след 2-3 дни, лечението се преустановява и това е първата причина за създаването на т.нар. L-форми, неуязвими за антибактериалните средства, което е стъпка към развитие на хроничен процес - цистит или пиелонефрит. Друга грешка е поради незнание при сериозна инфекция да се започне с продължителна фитотерапия със средства, които са помощни по същността си и те в никакъв случай не биха довели до излекуване.

Рядкост ли е лечението, дори предписвано от специалист, да е „на сляпо”, без да се изследва причинителят с антибиограма?
При нас в 90% от случаите идват пациенти, които преди това в продължение на два-три месеца са провеждали хаотични антибиотични курсове и схеми. При това с липса на медицинска документация, защото личният лекар е провел лечението по симптоматика, а не по обективни данни. Но не съм сигурен дали колегите трябва да бъдат обвинявани, или проблемът е в алгоритмите на доболничната помощ. Защото заложените лабораторни параметри връзват ръцете и на личните лекари, и на специалистите.

Има ли роля инфекцията, за която говорим, в развитието на друго тежко заболяване - гломерулонефрита?
Това са група заболявания, ангажиращи еднакво и двата бъбрека, но става дума обичайно за имунен процес. Разбира се, инфекцията в много случаи е отключващият момент, при острите определено в основата е бактериална инфекция. При другите – активиране на съществуващ или отключването на имунен процес, който довежда до тази патология.

" }-->

Коментари