Диабетът е „под контрол“, когато стойностите на кръвната захар са под 6 до 7 ммол/л преди и под 8 максимум 9 ммол/л след хранене.

За да предпази от увреждане кръвоносните си съдове, съответно от усложнения на заболяването, всеки човек с диабет трябва да следи и нивата на холестерола, триглицеридите, както и кръвното си налягане.

Талията е друг важен показател, от който зависи чувствителността на тялото към инсулина. Натрупването на мазнини около талията над 102 см за мъже и над 88 см за жени обикновено говори за намалена възможност на тялото да разпознава и използва инсулина, което затруднява лечението при хората с диабет и е риск за развитие на болестта при здравите хора.

Начините за подобряване контрола на диабета са известни на всички: здравословно хранене, движение, чест контрол на кръвните показатели и кръвното налягане, поддържане на тегло, близко до нормата. Пътят за превръщане на теорията в ежедневна практика минава през обучението по диабет. Всичко това изисква доста усилия, време и средства, но в крайна сметка цели човекът с диабет да може сам да взема правилни решения за това как да реагира в случаи на ниска или висока кръвна захар, как да организира най-добре ежедневието си, пътуванията и празниците си.

Постигне ли това, той става много по-независим от заболяването и може да води нормален живот. Според повечето проучвания в световен мащаб едва една четвърт от хората с диабет постигат добър контрол на заболяването въпреки използването на все по-нови технологии и медикаменти. Смята се, че стресът, недостатъчното обучение на хората с диабет и трудната промяна на вредните навици - преяждане, обездвижване, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, недоспиване - са едни от основните причини за лошия контрол на заболяването.

Диабетът поставя и множество психо-социални проблеми пред нашите пациенти и техните близки, което допълнително затруднява добрия контрол. Всеки от нас поема отговорност за здравето си - чрез избора на храни, медикаменти, здравни, козметични услуги и пр. Здравето и контролът на диабета зависят и от здравната ни култура. По отношение на възможностите за контрол на диабета пациентите посочват като проблем най-вече обстоятелствата, свързани с малкия брой безплатни тест-ленти за измерване на кръвната захар, както и липсата на възможност за по-чести консултации с ендокринолога и срещи с диабетната сестра.

Проблем се оказва и малкото време, което здравните специалисти могат да отделят в рамките на тези срещи за обучението по диабет. Работещите хора с диабет най-често споделят, че чакането за издаване на рецепти и протоколи за тях е изпитание, което им отнема часове наред работно време. За съжаление смятам, че обществото знае много малко за заболяването, за проблемите, които хората с диабет трябва да решават ежедневно, а още по-лошото е, че не се оценява рискът от пандемията „диабет“. Ако искаме да намалим този риск, трябва да обърнем спешно внимание на профилактиката.