Терапия, която свежда до минимум риска от трайна инвалидност, ако бъде приложена до 4,5 часа след поява на първите симптоми на инсулт.

15 милиона души всяка година получават инсулт в световен мащаб, от тях 6 милиона умират. Мозъчният инсулт е най-честата причина за преждевременна инвалидизация при възрастни. Само за първата половина на 2012 г. в България са регистрирани 23 001 случая на исхемичен мозъчен инсулт.

В София бе проведена научна среща на невролози и специалисти от спешна медицинска помощ на тема „Заедно в лечението на острия исхемичен инсулт”. На срещата бяха обсъдени възможностите за прилагане на тромболитична терапия в болничните отделения за лечение на инсулт и препоръките към лекарите терапията да започне възможно най-рано до 4.5 часа след появата на първите симптоми.

В рамките на събитието, доц. д-р. Иван Стайков, д.м., началник на  Клиниката по неврология в МБАЛ „Токуда Болница”-София, представи съвременната концепция за лечение на исхемичен мозъчен инсулт в острия стадий – тромболитично лечение с  тъканен плазминогенен активатор - alteplase, приложен в рамките на 4,5 часа след появата на първите симптоми на инсулта. Това е и единственото одобрено до момента ранно лечение на пациенти с исхемичен мозъчен инсулт.

„В Европа една от всеки седем жени и един от всеки десет мъже почива от исхемичен мозъчен  инсулт. В България мозъчно-съдовите заболявания се нареждат на второ място като причина за смъртност след исхемичната болест на сърцето. Мозъчният инсулт е сред най-сериозните социално-значими заболявания с тежки психологически последствия не само върху пациента, но и върху неговото семейство, неговите роднини”, заяви доц. д-р Стайков.

„Единственото съвременно лечение в острия стадий на исхемичния инсулт е тромболитичната терапия, проведена в специализизирани отделения за лечение на мозъчен инсулт. От януари до август 2012 г в България са проведени 111 тромболизи”.

Тромболитичната терапия е все още не достатъчно развита в България. Подкрепата на национални и местни здравни институции е решаваща за гарантиране и осигуряване на подходящо лечение при инсулт. В някои европейски страни като Германия, Австрия съществува мрежа от специализирани центрове за лечение на мозъчен инсулт, където съществува стройна организация с информираност на населението, незабавно позвъняване на тел. 112, отзоваване на екипа от Спешна помощ, незабавно уведомяване приемащата болница и специализирания инсултен екип и транспортиране на пациента до т.нар stroke unit (център за лечение на инсулт).

„Основният стремеж на специалистите невролози трябва да бъде максимално съкращаване на т.нар. време „от врата до игла” – времето от пристигането на пациента в болницата до започването на тромболитичното лечение”, допълни доц. д-р Стайков. „За тази цел европейските препоръки са в рамките на 60 минути да се оцени състоянието на пациента, показанията и рисковете за провеждане на такъв вид лечение, необходимите изследвания и при изпълнение на всички критерии да се стартира тромболиза. Правилната оценка е съществено важна, тъй като съществуват и множество контраиндикации за това лечение. В Европа около 3% от пациентите с исхемичен инсулт се тромболизират. В България този процент е в пъти по-нисък”.

Изключително важно е пациентите да са информирани и незабавно да потърсят спешна медицинска помощ, а не да се обръщат към личните си лекари и да търсят специалисти. В случаите на остър исхемичен инсулт трябва да се подхожда както при инфаркт - защото ефект с интравенозната тромболитична терапия може да се постигне само в тези първи часове след настъпването на симптомите. Колкото по-рано пациентите бъдат транспортирани до болницата, толкова по-големи са шансовете им скоро да бъдат напълно функционално независими.

Голяма част от пациентите с инсулт са в работоспособна възраст, но поради неприлагането на интравенозна тромболиза в рамките на 4,5 часа след настъпването на първите симптоми, те не успяват да станат отново функционално независими, да върнат трудоспособността си и да се интегрират отново в обществото.

„За съжаление мозъчните инсулти имат не само психологическа тежест върху самия пациент и семейството му, но и огромна икономическа тежест. В САЩ е изчислено, че националните директни и индиректни разходи са около 52 милиарда долара годишно, като 79 хил. долара струва лечението на един пациент от началото на заболяването до неговата смърт. Част от тези огромни разходи могат да бъдат спестени.”, допълни доц. д-р Стайков.