Публикация

Зима, планина и студ - опасност от измръзвания

През зимния сезон изкушените от планината са подложени на реален риск от измръзвания. И вместо да тръгваме с нагласата „Това няма да се случи на мен!”, по-добре е да сме подготвени.


Особено важно е как се обличаме, отивайки на ски, или просто да подишаме планински въздух.

Подходящи са облеклата от естествени материали, а връхната дреха трябва да е непромокаема, съветват специалистите.

За долните дрехи е важно да са комфортни за тялото и да са топли. Няма точна рецепта дали да обличамe повече на брой тънки дрехи, или по-малко, но по-дебели. Важно е те да са комбинирани така, че да осигуряват защита от ниските температури, без да затрудняват движенията на тялото.

Обувките трябва да са с добри подметки – с грайфер, и да не са прекалено тесни. Те трябва да дават възможност да обуем два чифта чорапи, без да притискат стъпалата. Добрите топли ръкавици също са задължителни, както и шапката, която трябва да покрива ушите.

За скиорите и сноубордистите е важно да знаят, че очилата трябва да покриват и носа.
Освен минусовите температури, при зимни условия допълнителни рискови фактори са сухото време, силният вятър или течение. В такива случаи е добре цялото лице да бъде покрито с предпазна кърпа.

Наред с външните фактори, причиняващи измръзвания, има и вътрешни, свързани с индивидуалното състояние на организма. По-податливи на ниските температури са възрастните и страдащите от недохранване или стрес.

Същото важи и за някои метаболитни заболявания като диабета. Повишено внимание е необходимо при атеросклероза, тъй като и при нея има влошена обмяна на веществата. Алкохолът и наркотиците също правят хората уязвими при неблагоприятни зимни условия.

Рисковете от неразумното излагане на ниски температури са два: общо преохлаждане на организма, причиняващо в крайната си фаза „бяла смърт”, и локални измръзвания. Във втория случай най-застрашени са ходилата, особено ако обувките са тесни, както и откритите части – носът и ушите В болнични условия се прави загряваща превръзка.

Около 90 на сто от измръзванията са локализирани по ходилата, 7-8 на сто – по ръцете и 2-3 процента – по носа и ушите. Важно е да се усетят още първите симптоми на измръзване, но те са трудно уловими за средностатистическия турист. Затова при зимен туризъм, е препоръчително в групата да има опитен планинар.

Локалните поражения започват с пребледняване на мястото, изтръпване, „мравучкане”, но хората рядко обръщат внимание на това. Те не могат да преценят колко тежко е измръзването, защото последиците от него се проявяват в рамките на следващите няколко дни, предупреждават лекарите.

На втория-третия ден се вижда леко посиняване на поразените места, а в следващите 5-10 дни при тежко измръзване настъпва некроза на тъканите – тогава се налага ампутация.

В зависимост от тежестта на пораженията се разграничават 4 степени на измръзване.
При поражения от първа и втора степен пациентите се възстановяват. Оздравителният процес може да продължи месеци наред, като пострадалите усещат парене и болка. При третата и четвъртата степен има необратими изменения.

Първата степен е най-лека, без необратими изменения. При втората се появяват мехури, изпълнени с бистра течност. Когато има трета степен на измръзване, течността в мехурите е кървава. При четвъртата степен настъпва некроза на тъканите и ампутацията е неизбежна.

Когато са налице локални измръзвания разтриването със сняг е противопоказано, тъй като снежните кристалчета предизвикват микроскопични одрасквания на кожата.

При общо охлаждане на тялото първите симптоми са безпричинна веселост, еуфория, а по-късно и халюцинации. При такова състояние не трябва да се сяда и да се ляга, а хората да се мобилизират и да се придвижат до най-близката сграда.

Много е важно да не се допусне спадане на телесната температура под 21-22 градуса, тъй като тогава настъпват необратими изменения в организма. Най-ефикасното средство срещу общото охлаждане е топла вана, като температурата на водата не трябва да е по-висока от 45 градуса, за да не се стигне до изгаряне.

В планината обаче рядко има условия, позволяващи подобна процедура, затова на първо място трябва да се махнат тесните обувки, а мокрите или навлажнени дрехи да се заменят със сухи. Добре е пострадалият да се покрие със завивка. До тялото се слагат грейки или съдове с топла вода. Краката трябва да са повдигнати над хоризонтала.

Не трябва да се правят разтривки със спирт или друг алкохол, тъй като той бързо се изпарява, което допълнително охлажда тялото.
В болнични условия се прави загряваща превръзка.

Когато има мехури, те се обработват стерилно. Използват се и специални легла, поддържащи температура от 38-40 градуса. Често се дават съдоразширяващи медикаменти, за да се подобри кръвообращението

Широко разпространената практика в планината да се пие алкохол за загряване, е погрешна. Всеки организъм реагира индивидуално, но като цяло алкохолът не помага за предотвратяване на преохлаждането, нито за неутрализиране на последиците от него.

Алкохолът няма място в планината! Може да се приемат топли и подсладени напитки, но те също не са особено ефективни срещу действието на ниските температури.

" }-->

Коментари