Сърцебиене, ”прескачане” на сърцето, задъхване, учестен или забавен пулс – това са най-честите субективни оплаквания, свързани със сърцето.

При всички случаи, ако човек смята, че нещо с неговия организъм не е наред, трябва да се обърне към лекар. Конкретно за ритъмните нарушения самият пациент няма как да прецени дали става въпрос за нещо сериозно, или за съвсем невинно състояние. Това се разбира след преглед и кардиограма.

Помощ трябва да се търси спешно, когато усещанията в сърцето са свързани не само с неприятно чувство, но и с безсилие, замайване, задух, болка, затруднено движение, колапс.

Сърцебиенето е симптом, който най-често не е свързан с ритъмно нарушение. Това се установява от най-обикновена кардиограма. Това, че усещате по-силни удари на сърцето или с малко по-висока честота, съвсем не означава, че имате сърдечно заболяване.
Напротив, сърцебиене се появява по-често при заболявания извън сърцето, например при промени в щитовидната жлеза, при язва на стомаха, при високо кръвно налягане или просто при нервно пренапрежение.

Коя сърдечна честота се приема за нормална?
Обичайната е между 60 и 80 удара в минута при покой. Много е важно пулсът да се измерва в покой, защото и при физическо, и при емоционално натоварване той се ускорява.
Освен това напълно нормално е при измерване на пулса при вдишване той да се ускорява, а при издишване да се забавя. Това е т.нар. дихателна аритмия, която е характерна за здравото сърце. При някои специализирани изследвания се измерва пулсът и под натоварване.

Опасно ли е "прескачането" на сърцето?
Всички живи хора понякога имат прескачания. Това е абсолютно нормално.
Внимание трябва да се обърне, ако те зачестят прекалено, възникват внезапно и не преминават, както обичайно, ако смущават всекидневието – физическата активност, съня и т.н. Кардиологът след обстоен преглед ще прецени дали екстрасистолите изискват лекарствено лечение. По-често не се налага.

Умереният спорт според възрастта е едно от най-добрите средства да се справим със сърцебиенето и прескачанията на сърцето, когато лекарят е установил, че те не се дължат на сериозни причини.