Интервю с д-р Кремена Гроздева, педиатър в „Токуда болница – София”.

Д-р Гроздева, антибиотиците са сред великите медицински открития на миналия век и остават незаменими и днес. Все повече обаче се говори и за другата страна на медала.
По принцип основният проблем в последните години е в приложението на антибиотиците, защото те започнаха да се използват почти като противотемпературно средство. Голяма част от протичащите с температура инфекции, дори при кърмачетата, са вирусни и не налагат антибиотично лечение. Добрата практика изисква преглед, кръвни изследвания, след което се преценява дали изобщо е необходимо лечение с антибиотик и какъв да бъде той според локализацията на инфекцията.

Антибиотици се отпускат по рецепта, как става така, че се приемат, без да има нужда?
Общо взето, заради страха на родителите от температурата. У нас все още битува схващането, че температурата сама по себе си е болест, лекува се с антибиотици и трябва да спадне до няколко часа. Всъщност температурата не може да покаже какъв тип е инфекцията и е един от начините организмът да се бори с нея. Не е изключение антибиотици да се назначават без изследвания, понякога дори и по телефона, без преглед.

Това, от една страна, води до ненужна употреба на антибиотици, тъй като, ако не е бактериална инфекцията, те не влияят, няма и да свалят температурата. В нашата практика има деца, които в рамките на седмица са приемали за по 2-3 дни три-четири различни антибиотика. Това създава резистентност, а диариите, предизвикани от антибиотици, са наистина чести. Проявяват се при около 30-40% от пациентите, лекувани с антибиотици, и доста по-често при децата.

Какъв е механизмът, по който се стига до тези стомашни разстройства, свързани с приема на антибиотици?
Няколко са. Първо – нарушава се балансът на микрофлората в дебелото черво. Там концентрацията на нормални, полезни чревни бактерии е най-висока. Те имат отношение към разграждането на въглехидратите и когато балансът им се наруши, това съответно смущава и процеса на разграждане на въглехидратите. Те извличат водата и по осмотичен път това води до диария.

Освен това, убивайки нормалната чревна флора и нарушавайки баланса между нея и патогенната, антибиотиците практически стимулират развитие на болестотворни микроорганизми – такава е например бактерията, причиняваща колит. Затова е добре, когато антибиотичното лечение е необходимо, паралелно с него, а и от една до четири седмици след това да се приемат пробиотици.

Каква работа се очаква да извършат те?
Да предотвратят появата на тази антибиотик асоциирана диария, за която стана дума. Приемането на пробиотик трябва непременно да е поне няколко часа преди или след антибиотика и е добре това да става по време или скоро след хранене. Ако се вземе на гладно, киселата среда в стомаха убива част от тези полезни бактерии. А целта е те да достигнат до дебелото черво, да не бъдат ликвидирани още в стомаха – въпреки че лактобацилите са устойчиви на стомашната киселина. На пазара има доста пробиотици. При избора обаче е важно да се знае, че препаратът трябва да съдържа достатъчно количество комбинирани пробиотични бактерии.

На това условие отговаря „Лакто 4”, който освен това е удобен за дозиране и употреба. Подходящ е както по време и след антибиотично лечение, така и след и при лечение на инфекции на стомашно-чревния тракт, каквито са например ротавирусните гастроентерити. Тук искам да спомена и за другата крайност - когато деца със сериозни бактериални инфекции продължително се лекуват хомеопатично и се стига до иначе предотвратими увреди. Ако детето има температура и се направи бактериално изследване, това ще позволи да се приложи най-подходящият антибиотик, а не най-скъпият или „най-пречистеният”, както често се казва.