Публикация

Играта на открито калява децата

Интервю с д-р Атанас Янчев от детската поликлиника „Вела”.


Д-р Янчев, в студените дни и върлуващите вируси отново е актуален въпросът закаляваме ли децата, има ли какво да се желае в тази посока?
Най-правилното нещо за отглеждането на едно дете е рано или късно бащата да го „спаси” от бабите и майката. В тази шега има много истина. В желанието си да се грижат за детето те до такава степен опекунстват развитието му, че на практика го лишават от възможността да се сблъска с елементарни трудности. Казвам на родителите: деца се раждат по целия свят, в джунглата, при ескимосите... и навсякъде растат здрави, без вторачване в донякъде изкуствените правила, по които цивилизованият свят се е почти вманиачил. Здравето на детето трябва да бъде обект на малко по-широко тълкуване.

Естествено, закаляването, физическите упражнения от най-ранна възраст са много важни. Преди години в детските консултации имаше пакети от закалителни процедури – въздушни бани, извеждане навън и т.н. Тогава лекувахме успешно с много по-малко лекарства същите болести и като че ли децата бяха по-здрави. Сега има стотици нови лекарства, а децата са все по-болни и все по-трудно се справяме. Има порочен кръг, свързан е с модерния градски живот, при който съвременният човек иска много лесно да му се решават проблемите. А закаляването с оглед на дългосрочното здраве изисква упоритост и системност.

Опишете този порочен кръг, от който страда дългосрочното здраве.
Родителите имат все по-малко време. Освен това, получавайки много информация, майките се увличат по модерни идеи, а не правят основното – не дават възможност детето да прави елементарни  неща - да тича босо, да се среща повече с други деца, лекуват го веднага с всякакви средства, вместо да го оставят да се справи само с различни трудности. Децата се прехранват, и то с вредни храни, в същото време са обездвижени от най-ранна възраст.

Какво практически препоръчвате на родителите?
Първо, българинът традиционно навлича децата прекомерно. Второ, по всякакъв начин ги пази от активно движение, което е грешка. По принцип децата трябва да се движат свободно, да се оставят сред играчките в по-широко пространство. В кърмаческа възраст мускулатурата се развива силно, ако бебето се оставя по корем, да преодолява трудности. Не са необходими специални упражнения, а да му се създаде пространство, безопасна среда да се движи и да му се отдели време. Има ли ги тези три неща, детето се развива по-жизнено.

Българинът има атавистичен страх от настинка, което е смешно. Голямата част от семействата не прекарват време в движение навън. Например в много европейски страни е модерно младите семейства да пътешестват по света с малки деца. В такива приключения  трудно някой може да ги пази от настинки. Това е умерен риск за семейството, но децата се стимулират от ранна възраст към самостоятелност, което формира характера. Защото освен че ги изнежваме, ние ги правим и прекалено зависими от външна помощ.

Колко време да е всекидневно навън бебето, малкото дете?
Няма правило. Всичко, което благоприятства двигателната активност навън и сред природата, е добре дошло. Но българинът трудно ще бъде убеден в това, той е и скептичен, и привързан към отколешни традиции. Но когато детето тръгне на детска градина и започне да боледува всеки месец, тогава се сещат, че нещо липсва в имунитета. Тогава ни търсят за всякакви други начини да увеличим неговите способности за защита. За радост в големите градове това вече се променя, младите семейства се опитват да живеят модерно, да се хранят здравословно, запазват уикенда за прекарване с децата навън, в планината, спортуват.

Двигателната активност, постоянният контакт с природата, здравословното хранене са гаранция, че детето ще е имунно укрепнало. Тук важи правилото на Мечо Пух – „колкото повече, толкова повече”. Спортът трябва да е подбран според възрастта, но всичко, свързано с потребността от игра, с възможността децата да се движат сред природата, ги развива във всяко отношение.  Непрекъснатото пазене на детето - да не се удари, да не настине, да не се зарази, го учи то също да се страхува от всичко, да няма доверие в себе си.

Ако се върнем към думите ви в началото, бащата измъква ли се от позицията на наблюдател?
И тук има положителна тенденция. Българският мъж беше с доста ориенталска нагласа –  нещо като чорбаджи Марко, всички да го слушат, но той да не се интересува какво се случва в дома. Модерните бащи се осъзнават като родители, равноправни с майката в прекия контакт с децата. Ако участват активно в отглеждането и възпитанието, това дава незаменим пример и е различен поглед към света. Истинската близост с децата се отплаща.

 


" }-->

Коментари