Публикация

Какви са потребностите на нашия „компютър”?

Използвайки съвременната терминология, без преувеличение можем да кажем, че мозъкът представлява централния компютър, сървъра, на човешкия организъм, който управлява и регулира всички жизненоважни процеси, като изпълнява изключително голям брой задачи.


Огромното му натоварване съответства на неговите високи енергетични потребности – при маса, съставляваща едва 2% от човешкото тяло, той консумира цели 20% от енергийните разходи на целия организъм. Многобройни изследвания показват, че за правилното и безотказно функциониране на мозъка не е достатъчно да се осигури само необходимата му енергия. В не по-малка степен са нужни редица важни и строго специфични вещества.

В резултат на изучаването на потребностите на мозъка беше направен изключително важният извод, че качеството на храната в значителна степен е определяща за човешкия интелект. В частност, лошият и беден хранителен режим на майката по време на бременността, както и оскъдното хранене на детето в началните години, оказват пагубно и необратимо въздействие върху развитието на неговия мозък и на интелектуалните му възможности в бъдеще. 

Основните хранителни вещества, които осигуряват необходимия градивен материал за многобройните биохимични процеси, протичащи в организма, са въглехидратите (захарите), протеините (белтъчините) и липидите (мазнините). Какви са потребностите на нашия „компютър” от тях?

Въглехидрати

По презумпция, известна единствено на Твореца, основният енергиен източник са въглехидратите и по-точно – глюкозата. Нейното съдържание в хранителните продукти е ниско, но организмът разполага със съответния ресурс за превръщане на почти всички усвояеми въглехидрати (фруктоза, захароза, скорбяла и др.) в необходимата му глюкоза. Именно тя е единственият енергиен източник, „горивото”, за клетките на човешкия мозък. В състояние на покой мозъкът консумира около 2/3 от циркулиращата в кръвта глюкоза! Няколко десетки килограма мускулна маса се задоволят с останалата една трета. За подсигуряване срещу неразумно и опасно понижение на съдържанието на жизнено необходимата глюкоза в кръвта (например в резултат на непосилно физическо натоварване) Създателят е предвидил и план Б – трансформация на белтъчините в глюкоза, което става в главната биохимична лаборатория на организма – черния дроб.

Установено е, че захарите увеличават в мозъка съдържанието на важния невротрансмитер серотонин, известен като „хормон на щастието”. Той играе съществена роля в регулирането на телесната температура, настроението, съня, сексуалността, апетита и т.н. Ниските нива на серотонин водят до агресивно поведение, мигрена и нервни разстройства, докато твърде високите – до понижение на концентрацията и отслабване на паметта. Изходно вещество за синтез на серотонин е аминокиселината L-триптофан, която в значителни количества се съдържа в гъбите, бананите, овеса, фурмите, фъстъците, сусама, млечните продукти и т.н.

Протеини

Белтъчните вещества са незаменим компонент в мозъчната „диета”, тъй като са изходен материал за синтезата на допамин и адреналин, които играят съществена роля в редица жизненоважни процеси в организма. Известно е, че допаминът има определяща роля в процеси като мотивация и концентрация, в заболявания като депресия и шизофрения, както и във формирането на психическата зависимост от психотропни вещества като хероин и кокаин. Той също така регулира дейността на сърцето, повишавайки сърдечната честота и сърдечния дебит (количеството изпомпана кръв), както и кръвното налягане.

Понижената допаминова активност води до депресия. Допаминът изпълнява и друга особено важна функция в организма – в зависимост от концентрацията му в кръвта той предизвиква разширение или свиване на кръвоносните съдове, захранващи бъбреците, с което управлява количеството на постъпващата за филтриране кръв. В мозъка той се синтезира от аминокиселините тирозин и фенилаланин, които се съдържат в храни като соя, пилешко месо, яйца, риба, бадеми, фъстъци, тиквени семки, сусам, банани, млечни продукти и др.
Адреналинът е познат като хормон на стреса. Ниските му нива водят до чувство на отпадналост, замаяност и ниско кръвно налягане.

Липиди

Човешкият мозък е съставен основно (около 60%) от мастна тъкан, ето защо мазнините играят изключително важна роля в неговото изграждане и безотказно функциониране. „Правилните”, полезни на мозъка мазнини, които задължително трябва да постъпват в организма, са полиненаситените, известни още като незаменими, мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6. В значими количества те се съдържат в лененото, слънчогледовото, сусамовото и царевичното масло, в тиквеното и лененото семе, в орехите, както и в риби като сьомга и тон. Колекцията от важни за мозъка вещества неотменно трябва да се допълва от редица витамини (основно тези от група В), от минерали като фосфор (вземащ важно участие в образуването на мозъчните клетки и функционирането на мозъка), цинк и желязо (подобряващи паметта и концентрацията), калций и магнезий (играещи роля в предаването на импулсите между нервните клетки), както и антиоксиданти, които предпазват твърде уязвимите мозъчни клетки от атаките на свободните радикали.
Както е известно, особено богати на антиоксиданти са плодовете и зеленчуците, сред които шампиони са червената и синята боровинка, касисът и цитрусовите плодове.

Почетната шестица

Неотдавна научното списание Psychology Today публикува интересни резултати, свързани с изследване на влиянието на храните върху умствените способности. Оказва се, че рибата, която се приема едва ли не като най-ценна храна за мозъка, не успява да се пребори дори за място на почетната стълбица и „на косъм” попада в почетната шестица. Храните, които имат най-значим принос за мозъка са червената и синята боровинка, цвеклото, зелето и спанакът. Друг интересен резултат, до който учените достигнаха е, че преяждането води до временно... затъпяване. Редица изследвания доказват, че тъмният шоколад обратно, повишава интелектуалната способност. Американският учен Франц Месерли установи твърде интересна закономерност - колкото по-голяма е консумацията на шоколад в една страна, толкова повече са нейните ...нобелови лауреати. Лидери в тази интересна класация са Швейцария, следвана от Швеция, Дания, Австрия и Норвегия.

Реабилитацията на яйцата

Дълго време съвсем незаслужено яйцата бяха отнасяни към вредните продукти. Последните изследвания обаче ни карат сериозно да се замислим върху правилността на подобна „присъда”. Всъщност жълтъкът е основен източник на фосфолипида лецитин, който участва в транспорта на липидите в кръвния ток, както и в извеждането на холестерола от организма, понижавайки неговото съдържание в кръвта. Той е главен доставчик на холин, едно от най-важните вещества за дейността на мозъка.

Достоверно е установено, че ако бъдещата майка по време на бременността си се храни с храни, богати на холин (яйца, фъстъци, черен дроб, риба, броколи и т.н.) детето ще бъде с висок интелект. Нещо повече, според д-р Скот Шварцвалдер от университета Дюк в Северна Каролина (САЩ), холинът е своеобразен „архитект” на човешкия мозък в преднаталния (преди раждането) период. Затова консумирането от бременната жена на богати на холин храни води до изграждане в мозъка на детето на зони на „допълнителен мозъчен капацитет”, които се запазват през целия му живот.

Краткият обем на този материал е недостатъчен, за да се опишат всички известни на науката тайни на мозъчната кухня, но авторът се надява, че той е достатъчен, за да се получи добра представа за изключителната роля на храните за човешкия мозък – главният компютър на нашия организъм.

Инфо
Друго важно вещество, което стимулира мозъчната дейност е фосфолипидът фосфадитилсерин. Той е един от най-ефективните нутриенти, подобряващи функциите на мозъка – засилва паметта и концентрацията, повишава настроението и понижава стреса. Съдържа се в храни като мозък, скумрия, птичи сърца, риба тон, черен дроб, бъбреци, соя, ориз и др. Скваленът е вещество, което по уникален начин повишава кислородното съдържание в тъканите и изключително благотворно въздейства върху работата на нервната система и мозъка (подобрява мисловната дейност, паметта и настроението). Особено богати на сквален са маслото на амаранта (до 8%), студено пресованият зехтин (до 0,8%), маслата от пшеничени зародиши и оризови люспи.

____________________
gpopov_bg@yahoo.com

 

 

" }-->

Коментари