В многовековната човешка история много малко са откритията, които не са резултат от натрупани преди това познания, а са плод само на прозорливостта, ума и находчивостта на един-единствен човек.

Именно такова е откритието на холандеца Антони ван Левенхук, което разкрива един съвсем нов, непознат и неподозиран до този момент свят – светът на микробите. С необичайна упоритост и удивително умение Левенхук собственоръчно изработва и шлифова лещите на първия в човешката история микроскоп, с който през 1674 г. прави революция в науката. В устния човешки секрет той наблюдава истинско стълпотворение от живи същества, способни да се движат, хранят и размножават – един нов, странен и удивително жизнен свят.

За изминалите няколко столетия са натрупани колосални познания за този паралелен живот, чиито тайни и загадки все още далеч не са разкрити. По признание на микробиолозите на науката са известни едва около 10% от обитаващите нашата планета микроорганизми. Сред тях с най-голяма значимост са бактериите – едноклетъчни организми, появили се на Земята преди повече от три милиарда години. Не са малко сериозните изследователи, които считат, че те са пришълци от Космоса, които са стартирали еволюцията на нашата планета. Такова становище съвсем не е лишено от логика – ДНК дори на най-примитивната бактерия съхранява не по-малко от 6 милиона бита информация, която може да се копира и репродуцира в нови организми.

Оказа се, че заобикалящият ни свят буквално гъмжи от бактерии, чийто общ брой се оценява на пет нонилиона (пет с тридесет нули)! В човешкия организъм обитават около 10 000 вида бактерии, чийто брой е около 100 трилиона, а общата им маса - цели 4 килограма! Смята се, че човешкият геном съдържа 22 хиляди гена, които кодират всички белтъци, обслужващи метаболизма на нашия организъм. Срещу тях противостоят цели осем милиона уникални кодиращи гена, принадлежащи на бактериите в човешкото тяло. Т.е. 360 пъти повече! От тази гледна точка, колкото и странно и парадоксално да звучи,
ние сме много по-малко хора и много повече – бактерии.

Колкото повече знания се натрупват за тези микроскопични създания, толкова по-ясно става, че те не са случайни наши спътници. Напротив, срещу комфортните условия на живот, които нашият организъм любезно им предоставя, в огромната си част те денонощно и неуморно се трудят за негово благо. Изключителното значение на бактериите убедително беше доказано в трудовете на бележития руски учен Иля Мечников в началото на миналия век, което му донесе Нобелова награда.

Задълбочените изследвания върху бактериите, населяващи човешкия организъм, показаха, че на тях е свойствена способността да възпрепятстват размножаването и заселването на други, патогенни микроорганизми върху територията, заета от полезните. Те постигат това по два пътя – чрез производство на специфични вещества с антибактериална активност, с които потискат развитието на чуждите микроорганизми, и чрез стимулиране на имунната система на организма на приютилия ги домакин. И въпреки че бактериите вършат всичко това определено с користна цел – за защита на собственото си жизнено пространство и хранителна среда, това им действие е от изключително значение за хората, тъй като ги предпазва от развитието на редица болести.

-brr-

Най-заселени с бактерии са трите тракта, които пряко контактуват с външния свят – дихателният, храносмилателният и пикочно-половият. Освен защитни функции бактериите, обитаващи храносмилателния тракт, които съставляват около 70% от всички бактерии в човешкото тяло, изпълняват и друга много важна функция – активно спомагат за преработването и усвояването на храната.

За съжаление човешкият организъм не е тъй съвършен, той не разполага с нужните ензими и не може да разгражда напълно веществата, постъпващи с храната. И тук на помощ идват бактериите, населяващи храносмилателния тракт, които вършат истински чудеса – спомагат за разпадането, а оттам – и за усвояването на сложните белтъци, въглехидрати и мазнини, участват в метаболизма на холестерола, жлъчните и мастните киселини, холина и т.н.

В своята жизнена дейност бактериите, обитаващи дебелото черво (най-заселената зона в храносмилателния тракт, в която се „трудят” милиарди бактерии с обща маса почти два килограма), произвеждат букет от безценни за човешкия организъм вещества – витамините В1, В2, В3, В5, В6, В9 (фолиева киселина), В12, К, както и вещества, представляващи продукти на разграждането на белтъците (индол, фенол, скатол), които регулират правилната дейност на червата. Доказано е, че дружествената микрофлора чрез разлагане на някои продукти от обмяната на веществата, както и на немалък брой канцерогени защитава клетките на човешкия организъм от мутации и онкологични заболявания.
В устната кухина, която е входът към храносмилателния тракт, има повече от 600 вида бактерии.

Когато вредните по една или друга причина (най-често лоша устна хигиена) заемат жизненото пространство на полезните, в устната кухина се развиват такива заболявания, засягащи тъканите около зъбите, като гингивит и парадонтит, които са изключително опасни. Има много информация, която сочи, че подобни заболявания увеличават с до 50% риска от сърдечносъдови заболявания и почти двойно този от преждевременно раждане при бременните.

Все по-ясно става, че в действителност бактериите управляват много от функциите на човешкия организъм. Шведски и индийски учени неотдавна оповестиха, че стомашно-чревната микрофлора участва активно във физиологията на мозъка и формирането на поведението на човешкия индивид, в т.ч. и на поведенчески характеристики като активност, боязливост, тревожност и смелост. Съществуват изследвания, които показват, че тя влияе и на синтеза на важния невротрансмитер серотонин, който играе ключова роля в регулирането на настроението, телесната температура, съня, апетита и сексуалността.
Според д-р Рой Слитър от ирландския институт „Корк” съвкупността от бактерии в нашия организъм следва да се разглежда като виртуален орган, чиято роля за неговото съществуване е дори по-важна от тази на феноменалната биохимична лаборатория –черния дроб.

Отклонения в „кондицията” на полезната микрофлора в резултат например на инфекциозни заболявания, употребата на антибиотици или сулфонамиди неминуемо води до различни болестни състояния на организма, някои от които с твърде сериозни последствия. Подобни състояния, известни като дисбактериоза, се преодоляват с помощта на т.нар. пробиотици – живи микробиални хранителни добавки, съдържащи млечнокисели и бифидобактерии, и пребиотици  – неусвояеми от организма вещества, които стимулират активността и развитието на резидиращите в дебелото черво полезни микроорганизми. Неотдавна в лабораторията на проф. Бони Баслер от Университета Принстън в щата Ню Джърси (САЩ) – ръководител на Американското микробиологично дружество, беше направено забележително откритие – установи се, че при организирането както на отбраната си, така и на нападенията, бактериите общуват и се „договарят” помежду си посредством химически вещества, които те излъчват в заобикалящата ги среда.

При това езикът на бактериите от един вид е напълно непознат за тези от друг вид. Т.е. и при бактериите може да се говори за езикова бариера, а подслушването и шпионирането е изключено... Тези от различен вид също общуват, но на своеобразен „есперанто”, посредством който „разбират” числеността на своите и чуждите микроорганизми (нещо като системата свой-чужд, използвана в авиацията). Това им позволява да „обмислят” стратегията за по-нататъшното си поведение.

Счита се, че бъдещата борба с болестотворните бактерии ще се води именно използвайки техния „език” с оглед осуетяване на тяхното организиране за масирана атака срещу човешкия организъм. Така ще се разделим с този „вандалски” (но за съжаление засега най-ефективен) метод, към който отговорните лекари прибягват само в краен случай, основаващ се на използването на антибиотици и сулфонамиди, при което освен патогенните жертва стават и полезните микроорганизми с всички негативни последствия за човешкия организъм.

Предвид изключителната важност на изследванията върху идентификацията и ролята на бактериите, населяващи човешкия организъм от кожата до най-потайните кътчета на тялото, в САЩ се реализира грандиозен проект с участието на повече от двеста именити учени от 80 лаборатории, за който правителството е заделило колосалната сума от 173 милиона долара. Какви ли забележителни открития за живота вътре в нас ни очакват в бъдеще?

---------------------------------

gpopov_bg@yahoo.com